top of page
  • Мина

Все пак има сняг и в Португалия

Португалия е прекрасна страна за живеене. Спор няма. Дори през зимата, повечето дни са слънчеви и сравнително топли, а когато не са, в най-лошия случай дъждовете и силния вятър се задържат безспирно за едва за няколко дни. Не са необходими смяна на сезонни гуми, нито чистене на снега пред входната врата или автомобила всяка сутрин. Което със сигурност е много приятно и удобно, но за човек като мен, израснал искрено наслаждавайки се на истинска бяла и снежна зима, тук тя определено ми липсва. Какво да направя - Януарско бебе съм. Месеците Декември и Януари съвпадат с моментите, когато снегът ми липсва най-много. И обикновено, покрай рождения ми ден в края на Януари, винаги ходим на зимна ски ваканция. Тази година обаче ще пропуснем, а и имайки предвид колко служебни ангажименти има половинката в последно време, няма как да се измъкнем от града за повече от два дни наведнъж. Та миналия месец се отправихме към най-високата планина в континентална Португалия, в търсене на сняг и истински зимни пейзажи.

Прогнозата за времето не беше обещаваща - след няколко доста студени дни температурите бяха започнали отново да се покачват, но това беше нашият момент. И единствената ми възможност да усетя поне лек аромат на "бяла Коледа". Така че, въпреки това заминахме. Сера д'Ещрела (Serra de Estrela, в превод означава "Звездна планина") се намира на около 3 часа с път с автомобил от Лисабон (по платена магистрала) и както вече споменах е най-високата точка в континентална Португалия (1993 метра). Всъщност, най-високият връх в цялата страна се намира на Азорските острови - остров Пико (Pico, означава "връх", изкачването на който през лятото е невероятно преживяване, което силно препоръчвам) достига 2341 метра. Уникалното на Сера д'Ещрела е, че човек лесно може да стигне с автомобил до самия й връх. Наблизо има и ски писта (аз лично никога не съм я пробвала), но този път беше затворена заради липсата на сняг. Също така има и мялък търговски център с няколко магазинчета за местни продукти и сувенири. Това, което обезателно трябва да опитате, докато сте в района е местния кашкавал. Приготвя се от овче мляко, а хората твърдят, че рецептата му датира отпреди повече от 2000 години.

При посещението ни миналия месец вятърът бе изключително силен, макар щипенето на бузите от студ за мен да бе приятно усещане (за кратко), та не се задържахме дълго на самия връх. Наблизо бе останало не голямо петно сняг и се отправихме натам. Все пак заради снегя бяхме тук. А там ни очакваше дори и един малък снежен човек. Ако трябва да съм напълно откровена, изглеждаше леко тъжен - сам насред малкото неразтопил се сняг, но за мен той бе най-прекрасното нещо в този момент. Защото когато израснеш играейки си с пухкавия сняг и строейки снежни човеци, всички тези детски спомени се връщат с бясна сила, сякаш са се случили вчера. И особено, когато си далеч и живееш на място, където няма сняг, възможността да изживееш отново тези съкровени спомени, макар и само за няколко секунди, е нещо толкова ценно и специално...

Целият район около планината всъщност е много красив и толкова различен, от всичко, с което Португалия е известна. Големите гранитни скали биха мигли да ви объркат къде всъщност се намирате.

След като си поиграхме малко със снега, решихме да се разходим до Мантейгаш и Белмонте. Първото е малко градче, сгушено в планината с красиви гледки и по мое мнение уникална атмосфера. Второто е историческо селце с много добре запазен средновековен замък. Обядвахме точно до него, в "Casa do Castelo" и след това се разходихме наоколо. Селцето има едва около 3500 жители, но срещнахме доста млади местни и е толкова живописно.

Тъй като това малко приключение из не толкова известните кътчета на Португалия бе с цел да ни донесе възможно "най-зимното преживяване", определено исках да отседнем някъде, където има камина. Представях си нещо като уютна, дървена къщурка, насред нищото, с книжка и чаша вино или топъл чай пред грееща камина... Предпочтохме да отседнем в хотел, но пък той отговаряше в известна степен на изискванията ми. Към хотелската част има и индивидуални къщурки, които ако сте по-голяма група може би биха били чудесна опция, но като за двама човека, решихме че стая в хотела ни е напълно достатъчна.

А тук и тук можете да намерите още няколко алтернативи на чудесни места за настаняване около Сера д'Ещрела, на които сме хвърлили око за следващите ни посещения.

Та все пак има сняг и в Португалия. Не е цяла зима и със сигурност не е много, но за мен беше достатъчно да ми стопли душата, точно преди да ми измръзнат ушите, и да утеши поне за кратко малкото ми българско сърчице, на което му липсва родния край.

 

Follow me on Instagram

bottom of page