Първият ми контакт с виетнамската култура бе, когато бях може би 4 или 5-годишна и оттогава насам Виетнам винаги ме е привличал, като дестинация. Така че след като прекарахме няколко дни в Камбоджа, Ханой естествено бе следващата спирка в Азиатското ни пролетно приключение. Отседнахме в хотел в Стария квартал - в близост до езерото Хоан Кием. Тук за пръв път ми се случи да бъда настанена в стая без прозорци. Предполагам това е част от чара на наследството на къщите тип “тръба” ("tube houses”) - техният строеж е започнал по време на Династия Ле (1428-1788) и могат да бъдат едва 2 м широки, но до 80 м в дълбочина. Обикновено фасадата винаги е заета от магазин, след това следват работилница и вътрешен двор, който осигурява циркулацията на свеж въздух. Жилищните помещения се намират едва след вътрешния двор. В днешно време ги наричат “ракетни сгради” (“rocket buildings”), тъй като са ограничени от площта на старите къщи, но вече растат във височина.
Първият ни ден в града бе събота и след закуска се отдадохме на приятна разходка покрай езерото Хоан Кием. Заобикалящите го булеварди бяха затворени за движение и препълнени с хора, наслаждаващи се на почивния си ден със семействата си.
В средата на езерото се намира т. нар. Кула на Костенурката (Thap Rua), построена през 19-и век, за да увековечи легендата за златната костенурка, която осигурила магически меч на Генерал Ле Лой, с който той освободил Ханой от китайската окупация на Династията Минг. В северния край на езерото се намира Храмът на Нефритената Планина (Den Ngoc Son), построен в началото на 1800 г. и който е достъпен по червен, дървен мост.
От Den Ngoc Son се отправихме на юг и минахме покрай Софител Метропол хотел и покрай Операта - две много красиви сгради в колониален, френски стил. Не след дълго намерихме и затворът-музей Hoa La - официалното му наименование по време на френското управление е било “Maison Centrale”. Максималният му капацитет е бил 450 затворника, но през 30-те години на миналия век броят им е достигнал до почти 2000. Експозициите в музея представят по изключително реалистичен начин съдбата на обитателите му. По време на Американската война, пленени американски пилоти също са били настанявани тук, наричайки затвора “Ханой Хилтън”.
Напуснахме тежката атмосфера на затвора-музей и се отправихме на север, намирайки почти без да искаме катедралата Св. Йосиф - най-важният център за вероизповедание на католиците в Ханой. Известна е още като Nha Tho Lon.
Леко встрани попаднахме на много цветен и приятен смути бар, с тераса, разкриваща гледка към катедралата и площада пред нея.
В първия ни ден обиколихме цялата южна част на Стария квартал пеша, така че в края на деня имахме нужда от заслужена почивка, придружена с вкусна вечеря в лежерна обстановка. Въпреки умората обаче, все пак беше събота вечер и не искахме да изпускаме възможността да опитаме от столичния нощен живот. Улица Ta Hien е изключително оживена, спряхме се на едно от множеството заведения и се настанихме на ниските, пластмасови столчета. Лека полека започнахме непринуден разговор със съседите ни по маса и изведнъж половин бутилка джин се озова пред нас, с обещанието, че няма да си тръгнем докато не я пресушим. Моля?! Как така?! Ние сме само двама… Но “лудия кореец”, както го нарекоха приятелите му, настоя да ни “предаде” бутилката. Очевидно това е някаква мода по тези географски ширини - нашата задача бе или да я изпием, или да я прехвърлим на някой друг.
Леко засрамено ще си призная, но се провалихме - не успяхме да прехвърлим бутилката на никого, камо ли пък да я изпием… 😂 Просто я оставихме на бара. Нощния живот на Ханой се оказа интересно предизвикателство. На следващата сутрин, прекосихме железопътните релси, които разделят Стария квартал от квартала Ba Dinh, продължавайки на запад, докато стигнахме до храма, издигнат върху една-единствена подпирна колона (One Pillar Pagoda). Построен е от Император Ли Тай Тонг през 1049 г., почитащ Богинята на Милосърдието след раждането на сина му. Колоната, крепяща храма символизира лотус, разцъфтяващ в кално езеро.
В близост се намира и Мавзолея на Хо Чи Мин. Честно казано беше ми много интересно да го посетя, но за съжаление пристигнахме късно, тъй като е отворен едва до 11 ч.
Следващата ни спирка бе Военно-историческия музей - огромен комплекс от 30 галерии, проследяващ битките на Виетнам - от тези срещу Китай и Монголия до войната срещу САЩ. В двора на музея могат да се видят френски, съветски и американски оръжия, военни самолети, както и много добре запазен съветски МИГ-21. Шестоъгълната кула със знамето (Cot Co) е важен символ на виетнамските военни сили.
За да видите оръжията в двора, както и за посещението на кулата, билет не необходим - той се изисква само на влизане в галериите на музея.
След кратка разходка, не беше трудно да открием Храма на Литературата (Van Mieu). Построен е през 1070 г. по време на Династията Ли и е служел като висш център за обучение. Архитектурата на храма е вдъхновена от тази на храма на Конфуций в китайския град Куфу и разполага с 5 вътрешни двора, първите два от които са с прекрасни градини.
Връщайки се обратно към Стария квартал попаднахме на много симпатично заведение с приятна градина, във "Френски селски" стил - Xofa Cafe. Горещо го препоръчвам за следобедна закуска или студена лимонада. Друго заведение в Стария квартал, в което с удоволствие бих се върнала на момента е Lantern Lounge - уникално вкусна храна и особено богато вегетарианско меню.
Вечерта посетихме воден, куклен спектакъл в театъра Thang Long. Обикновено това не е моят тип представление, но в този случай се радвам, че решихме да го посетим. Казват, че това е един от най-автентичните изрази на виетнамската култура, като този тип представления е започнал преди около хиляда години в делтата на Червената река. Никога не бях виждала нещо подобно. Музикантите встрани на водната сцена изпълняваха на живо традиционни мелодии, боравейки майсторски с типични музикални инструменти, а в края на спектакъла кукловодите се появиха иззад завесите, прекарвайки цялото представление във водата.
Последният ни ден в Ханой бяхме планирали да го прекараме в еднодневна разходка до Нин Бин, но компанията, с която си бяхме запазили екскурзията забрави да ни вземе. Полезен съвет: ако наистина искате да посетите дадено място, изискващо трансфер и резервация - договорете всички детайли и плащания в хотела, в който сте настанени. В резултат имахме един допълнителен ден в Ханой, който уползотворихме в лежерни разходки из Стария квартал. Най-накрая успяхме да посетим пазара Don Xuan (затваря в 18 ч), но не беше това, което очаквах. Имайки предвид, че е най-старият покрит пазар в Ханой (от 1889 г), представях си го да предлага традиционни стоки, свързани с виетнамската култура. В отговор на моите очаквания открих безброй копия на якета и раници марка The North Face, чанти Michael Kors и дрехи.
Като цяло Ханой ме изненада. Беше доста по-организиран от това, което обикновено срещам в градовете в Североизточна Азия (в сравнение с тези, които съм посетила до момента). Също така столицата на Виетнам ми се стори неспираща смесица от култури - китайска, френска и дори американска, с донякъде съветска организация. Като човек израснал в период на преход от комунизъм към демокрация, в много моменти припознавах атмосферата на случващото се. Хората са мили, също както си ги спомнях отпреди 25 години при първия ми контакт с тази далечна култура, и въпреки че този народ е страдал безкрайно много в периода на своята история, тези които срещах на улицата изглеждаха щастливи, удовлетворени и се наслаждаваха на своята версия на “свобода”.
#Виетнам #Ханой #Камбоджа #Старияквартал #ХоанКиемезеро #tubehouses #ДинастияЛе #ракетнисгради #rocketbuildings #КуланаКостенурката #ThapRuа #ГенералЛеЛой #ДинастиятаМинг #ХрамътнаНефритенатаПланина #DenNgocSon #СофителМетрополхотел #HoaLa #MaisonCentrale #ХанойХилтън #NhaThoLon #УлицаTaHien #лудкореец #предайбутилката #BaDinh #OnePillarPagoda #ИмператорЛиТайТон #МавзолейнаХоЧиМин #МИГ21 #ХраманаЛитературатаVanMieu #Конфуций #якетаTheNorthFace #чантиMichaelKors