randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog
  • Mina

Зимна приказка от Копенхаген


Откакто (едва) преди няколко месеца прочетох “Полетът на стършела” на Кен Фолет, желанието ми да посетя Дания неистово се засили. Особено Копенхаген - исках лично да се докосна до всичко, описано в книгата. Разполагайки само с два дни и половина в датската столица, тъй като пристигнахме следобед, бях наясно че няма да успеем да посетим всички места, които бях набелязала. И въпреки че много музеи и замъци бяха затворени между Коледа и Нова Година, останах доволна от преживяването ни там.

Имайки предвид, че времето ни беше кът и не искахме да губим ценни минути в придвижване, а разходките пеша в централната част на града са задължителни, се настанихме в хотел Астория - стар хотел буквално на изхода на Централната ж.п. гара. Нищо лускозно, стаята бе малка, но голямото му предимство, заради което го избрахме е местоположението му. Сега, след като си тръгнахме, обаче, мога да добавя още две причини, които направиха престоя ни приятно ралзичен. Първо, всеки ден в 5 ч следобед хотелът предлага безплатен wine hour и то с доста добри вина. И второ - хотелът разполага с най-старата въртяща се врата в цял Копенхаген - от 1935 г.

След като се настанихме и се насладихме на чаша вино, бяхме готови за разходка из района. Тоест, за разходка в градините Тиволи, които бяха само на 2 минути. Коледа вече беше зад гърба ни, но Коледния дух ни посрещна още на входа, а насред приказно украсените градини, цареше в пълна сила. Чувствах се като хлапе в магазин за лакомства. Исках да снимам всяко ъгълче, да докосна всяка изкуствена снежинка, да помириша всеки естествен бор… Общо взето исках да остана, ЗАВИНАГИ! За човек като мен, който обожава Коледа (в нашия 3-стаен апартамент украсям 5, да точно така - 5! коледни елхи), чисто и просто бях попаднала в Рая.

Вечеряхме набързо в “Hjulkøbing”, чийто декор презъсдава интериор на железопътна гара. Предлагат традиционен, датски сандвич от свинско месо и кисели краставички.

На следващия ден предприехме около 40-минутно пътуване с влак до Hillerød, за да посетим замъка Фредериксборг - както се оказа, един от малкото отворени по това време на годината. Замъкът е построен в началото на 17 в. от Крал Кристиан IV, като кралска резиденция, а днес е домакин на Националния Исторически Музей. Градините на Фредериксборг също са много красиви и изглеждаха идеални за приятни разходки, но в по-подходящи атмосферни условия.

След разходката из замъка и късен обяд в центъра на Hillerød, стоплихме се обратно в хотела с по чаша червено вино, след което се отправихме към Strøget за вечеря. Искахме да опитаме някой от пазарите с опция за хапване, и се запътихме към Стъкления пазар, но когато пристигнахме вече затваряше. Явно тези пазари са по-удачна опция за обяд, отколкото за вечеря (или поне не за вечеря след 8 ч вечерта). Нищо. Вместо това намерихме страхотно и уютно заведение, наречено Hoppes, с уникално вкусна песто пастата. След вечеря хлътнахме в един пъб наблизо, за да придобием представа за нощния живот на Копенхаген. Атмосферата бе шумна, но приятна и уютна, а бирата със сигурност е предпочитано питие. Дори аз се насладих на няколко бири. Обикновено предпочитам коктейли или вино, но датската бира ме изненада приятно.

Третият си ден прекакрахме предимно на открито и първото място, което посетихме бе Кръглата кула. Построена между 1637-1642 г. от Крал Кристиан IV, като астрономическа обсерватория, днес предлага прекрасни гледки към града. Изкачването до панорамната й тераса си заслужава, дори и в лошо време.

Пешеходната зона на Strøget, около площад Amager Torv се намира през няколко улици от Кръглата кула, и предлага на посетителите си широка гама от богато декорирани витрини, както на датски, така и на международни луксозни марки. На Югоизток от площада се намира замъка Кристиансборг. Няколко са залите, които са отворени за посещение тук, аз лично много исках да посетя тези, в които се осъществяват официалните, кралски посещения, но всичко беше затворено. Все пак бе 31-и Декември. Всъщност, оказа се, че много музеи са приключили годината още на 22-и Декември.

От Кристиансборг продължихме на Север, в търсене на най-емблематичната гледка - цветните сгради на Nyhavn. Старото търговско пристанище на столицата преди е било изключително оживено от моряци и евтини барове, а днес цялата зона около канала е оживена от тълпи туристи и привличащи сетивата ресторанти. В червената сграда на номер 20 е живял Ханс Кристиан Андерсен и именно тук е написал някои от най-известните си творби, включително и “Принцесата и граховото зърно”.

Последното място, което искахме да посетим преди да се приберем обратно в хотела, за да се приготвим за новогодишната вечеря в градините Тиволи, разбира се бе статуята на Малката Русалка. Намира се само на около 20 минути пешеходна разходка от Nyhavn и лошото време и ръмящия дъжд в никакъв случай не ни спряха. На половината път се озовахме пред замъка Амелиенсборг - настоящата резиденция на кралското семейство. Площадът пред него вече бе пълен с камиони със стотици метри кабели и телевиозионно-предаващо оборудване - всяка година на 31-и Декември в 6 ч следобяд Кралицата дава новогодишна, празнична реч, предавана по националната телевизия.

Зад Амелиенсборг се намира и изключително красивата Мраморна църква, която разбира се, също беше затворена.

Бронзовата статуя на Малката Русалка е поставена на кея Langelinje на 23-и Август 1913 г, вдъхновена от приказката на Ханс Кристиан Андерсен. Изпълнението й е поръчано от датския пивовар Карл Якобсен, след като е силно впечатлен от балетното изпълнение на творбата в Кралскя Датски Театър. Скулпурът Едвард Ериксен се заема със задачата да извае русалката, чиято визия от своя страна е вдъхновена от балерината Елън Прайс. Тъй като обаче тя нямало как да му позира гола, собсвената му съпруга Илейн Ериксен е тази, която всъщност е позирала за скулптурата на Малката Русалка.

Последият ни ден в датската столица бе 1-и Януари и тъй като вече бяхме видели почти всичко наоктрито, а всичко останало бе затворено, решихме да отскочим набързо до Малмьо в съседна Швеция. Улиците му обаче бяха още по-безлюдни от тези в Копенгахен, така че бързо променихме първоначалните си планове да вечеряме там, и след кратка разходка в централната част на града, се качихме на влака обратно към Дания. Вечеряхме точно срещу централния вход на градините Тиволи, което бе идеален завършек на тези няколко, приказни дни.

Копенхаген е красив и много оживен град, дори и през зимата. Преваляваше дъжд всеки ден, който на няколко пъти се опита да премине в сняг, но без успех, но почти през целия ни престой температурите бяха положителни и имахме възможност да се насладим на дълги разходки из града. И въпреки че надеждите ми за сняг не се сбъднаха, този в градините Тиволи истински ме зарадва. Всички замъци и градини, които видяхме събудиха апетита ми да видя още повече от тази страна, но евентуално в различен, по-топъл и зелен сезон. Благодаря ти, Копенхаген, за приказното начало на 2018-а, което ми подари!

#TivoliGardens #Hjulkøbing #Hillerød #Frederiksborgcastle #Strøget #Hoppes #AmagerTorv #ChristiansborgPalace #Nyhavn #HansChristianAndersen #TheTinderbox #LittleClausandBigClaus #LittleMermaid #NewYearsEve #AmeliensborgPalace #EllenPrice #CarlJacobsen #EdvardEriksen #ElineErisken #Malmö #Дания #Копенхаген #зименКопенхаген #КоледенКопенхаген #КенФолет #ПолетътнаСтършела #Коледа #НоваГодина #хотелАстория #winehour #найстаратавъртящасевратавКопенхаге #градинитеТиволи #Коледенпазар #Коледенрай #замъкаФредериксборг #Стъкленияпазар #Кръглакула #КръглакулаКопенхаген #замъкКристиансборг #ХансКристианАндерсен #Принцесатаиграховотозърно #МалкатаРусалка #замъкАмелиенсборг #Мраморнацърква #МраморнацърквКопенхаген #Langelinje #КралскДатскиТеатър #Малмьо #Швеция