Третата ни сутрин в Малта бе мрачна и дъждовна, а прогнозата за времето не беше много обещаваща. Поради тази причина, както разбрахме на пристанището Cirkewwa, всички днвени ексурзии и лодки до Синята Лагуна бяха отменени. Което, само след няколко часа щяхме да разберем що за късмет бе. Пътуването ни от най-големия остров на Малта до малкото островче Комино бе лесно и приятно, и след като набързо се чекирахме в хотела, в който щяхме да прекараме следващите две вечери, а слънцето вече се прокрадваше измежду облаците, сложихме банските и се отправихме към най-известното място в Малта.
Разходката от хотел Комино до Синята Лагуна е не повече от 10-ина минути. Когато пристигнахме до малкото пристанище, на което туристическите лодки оставят пътниците си, на плажчето до него имаше около 10-15 човека. Водата бе кристална, а красивата гледка към остров Гозо приятно допълваше картината. Колкото повече се разхождахме, откривахме все по-забележителни кътчета, от които не искахме да мърдаме, а в същото време искахме да видим още и още. Лично моето най-любимо място тук бе точно под шатрата на спасителите. Няколко малки стълбички водят към изключително спокойните води на Средиземно море, които в този момент бяха изцяло на наше разположение. Наблизо имаше няколко платноходни лодки, закотвени в залива, но във водата нямаше никой. Оградената зона, запазена само за плуване бе абсолютно празна. Не ни оставаше нищо друго освен да се насладим на това малко "чудо" и да благодарим на лошото време сутринта, че ни даде възможност да вкусим тази природна красота толкова тиха и неопорочена. Е, не всичко бе перфектно. Варовиковите скали не са най-удобни за сядане, а и нямахме плажни кърпи (оказа се, че когато се чекирахме в хотела, дневната бройка плажни кърпи, с които разполагат вече бе изчерпана). Навсякъде имаше разпръснати някакви циментови блокове, които си представях, служат за да улесняват вървенето по неравните скали, нещо като пътека. Опитахме да ги ползваме за мини-столче, но без успех. Вместо това, просто се върнахме там, където ни бе най-добре - във водата. Все пак, едва ли някога щяхме да видим отново това място толкова празно.
Тръгнахме си от Синята Лагуна едва след като видяхме топлата среща на слънцето с хоризонта. Захладня сериозно и изведнъж, а и разни бръмбъзъци ме нахапаха без изобщо да усетя. Гледката обаче определено си струваше неспирното чесане в следващите няколко дни.
Следващата сутрин бе топла и слънчева. Въпреки че вече бе началото на Октомври, усещаше се сякаш все още бе лято. В никакъв случай не искахме да пропускаме възможността да се насладим още веднъж на гледките, които Комино предлага, така че след закуска се отправихме отново към мястото, което ни доведе тук. Все още бе рано и туристическите лодки не бяха пристигнали, но преди да се порадваме на морето, решихме да се поразходим наоколо. Със сигурност заливът на Синята Лагуна не е единственото красиво място на острова. Накъдето и да погледне човек, пейзажът е невероятен. Сякаш току що нарисуван. Тюркоазени води се сливат с високи, варовикови скали, сякаш отрязани с нож... Близката крепост привлече вниманието ни още като пристигнахме предишния ден, но ако искахме да се насладим, макар и за малко, на спокойния плаж, не разполагахме с много време в момента. За това решихме да я посетим по залез.
Пристигайки на предпочитаното ми местенце от предишния следонбед (под шатрата на спасителите), почти не можах да го разпозная. Все още беше празно откъм хора, но въпреки това нямаше къде да се стъпи - бе пълно с шезлонги и чадъри под наем. И както изглежда, онези циментови блокове, които аз си мислех служат за пътечка, всъщност са основа именно за тези чадъри. А когато минах измежду тях, за да се топна в морето, господинът, отговорен за наема на тези услуги дори ми се ядоса и ми каза да съм използвала скалите от другата страна... Не мъ обърнах внимание. Не исках да ми разваля момента. Но самата гледка на така нагъчканите един до друг шезлонги, без почти никакви пространство и въздух помежду им, ме накара да оценя още повече какъв късмет имахме предишния ден. Без капка съмнение, направихме преавилният избор (за нас) да пренощуваме на острова. Това наистина ни даде възможност да видим и изживеем този известен завлив, такъв какъвто е - прекрасен и спокоен. Без тълпи и без шумотевици.
Разбира се, ако пожелаехме можехме да прекараме тук целия си ден, също както всички хора посещаващи Комино, за да се насладят на Синята Лагуна. Но ако трябва да съм честна - не исках да развалям представата, която си бях изградила за това място. Бях щастлива и се чувствах късметлийка, и това ми беше достатъчно. Още няколко часа, прекарани там физически не ми бяха нужни. Поплувахме (отново) без никого наоколо, след което се метнахме на хотелското корабче и се отправихме към съседния остров Гозо за остатъка от деня. Когато се връщахме обратно, в края на седобеда, времето рязко се развали, излезе силно вълнение, започна да вали и да гърми, и така почти цяла нощ. Така че този път нямаше залез, който да видим. Нито пък успяхме да отидем до крепостта. На следващата сутрин времето все още бе мрачно и хладно. Не беше подходящо за плаж и за това решихме да не губим излишно време, и хванахме сравнително ранен курс на корабчето обратно към най-големия остров на Малта. Този път щяхме най-накрая да разгледаме и столищата Ла Валета.
Синята Лагуна на Малта е без съмнение, едно от най-красивите места, създадени от Майката Природа, които съм имала радостта да посетя. Поради тази причина силно ви препоръчвам да я посетите и да я усетите и изживеете така, както аз имах възможостта. Дали ще изберете еднодневна ексурзия (постарайте се да пристигнете в залива преди 10ч сутринта), или ще предпочетете да отседнете в единствения хотел на острова, съмнявам се да останете разочаровани. Но моля ви, бъдете внимателни и почивствайте след себе си. Пиша това, защото не можете да си представите количеството боклук и счупени стъкла, които бяха навсякъде по време на кратката ни разходка от хотела до Синята Лагуна. Ако чисто и просто внимаваме малко повече, интересува ни какво ще се случи в утрешния ден и каква ще бъде нашата роля в него, вярвам, че заедно можем да работим в по-добра посока. И самите ние ще се чувстваме толкова добре от този факт. А единственото, което трябва да направим е да си съберем боклука. Нищо повече.
Все пак става въпрос за нашата Планета и ако искаме да й се наслаждаме, трябва и да я обгрижваме. Защото тя определено има какво да ни покаже 🌎
