randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog

Северна Португалия и някои от скритите й съкровища

25/06/2018

Когато миналата година планирахме краткото ни пътешествие до долината на река Дору, искахме да включим и раходка по еко-пътеката край река Пайва. За съжаление обаче, част от нея бе сериозно ощетена от горските пожари месец по-рано, поради което решихме да отложим посещението й за следващ път. Та, тъй като тази година времето се задържа сравнително прохладно почти до средата на Юни, решихме че всъщност предлага идеалните условия за 8+ километровата разходка край брега на реката.

Тръгнахме от Лисабон почти по обяд и първата ни спирка бяха пещерите Мира де Айре. Взаимносвързани помежду си, общата им дължина е над 11.5 км, но отворени за посещение са едва около 600 метра. Температурата в пещерата е целогодишно една и съща (17*С), поради което в зимните, студени дни, в резултат на конденз, в района се образуват гъсти мъгли. Именно те привлекли вниманието на местните, и на 27 Юли 1947 г. четирима мъже от близкото селце за пръв път влизат в пещерата, през малък отвор.

Пътувайки на Север, към градчето Кащело де Пайва, където щяхме да прекараме първите две нощувки от това кратко пътуване, решихме да спрем за малко и в селцето Казал де Сао Симао (Casal de São Simão). Едно от многото, известни в Португалия като "шистови села". Разполага с една-единствена улица, а всичките му къщи (около 20 на брой) са "облечени" в местен камък и много добре поддържани. Веднага щом хлътнахме леко встрани от едиствената му улица, се озовахме в началото на пътечка, водеща до приятно шумулящата в долината рекичка - Ribeira de Alge. Не разполагахме с много време, все пак бяхме тръгнали на път, и за това вместо да вървим, решихме да шофираме до брега й, където ни посрещнаха няколко малки, свежи водопада насред приказно зелен сценарий.

Пристигнахме в хотела късно, а последните около 5 км от пътя ни до там се оказаха с препядствия. Очевидно приложението Waze не функционира много добре в Северна Португалия, или поне не и в района на Кащело де Пайва. Прекара ни буквално през гората, по един тесен, прашен и с безброй дупки и бабуни път (ако изобщо можеше да се нарече така), когато вместо това можехме да минем по чудесени и асфалтирану улици. Нищо, все пак беше забавно. Чекирахме се вече по тъмно и въпреки че бяхме много топло посрещнати, а стаята ни бе уютно обзаведена, това което ни впечатли най-много бе приятното румолене на река Пайва някъде съвсем близо. Дори оставихме вратата на стаята отворена цяла нощ, за да заспим на фона на близкия водопад.

Когато на следващата сутрин излязохме, за да закусим на терасата на хотела, най-накрая успяхме да придобием реална представа за природата, която ни заобикаля. Всичко наоколо бе толкова спокойно и отрупано с богата зеленина (с изключение на изгорелите, сухи дървета, стоещи тъжно и дори леко зловещо, по хълмовете - резултат от опостушителните горски пожари от Октомври 2017). След закуска се отдадохме на кратка разходка, опитвайки се да стигнем до самия бряг на реката, но растителността не ни позволи. Върнахме се в хотела и се насладихме на слънчев и топъл ден край басейна, с гледки към река Пайва и местно розé 🍷

Третият ни ден бе планиран за разходката по еко-пътеката край река Пайва. Има два входа/изхода - един край селцето Ареиньо (Areinho) и друг при Ешпиунка (Espiunca), които от двоя страна разполагат с безплатни паркинги, а такситата имат почти фиксирани цени за свързката помежду им - 12.5 евро в едната посока в делнични дни и 15 евро през уикендите. Паркирахме в Ешпиунка и се придвижихме с такси до началото на пътеката откъм Ареиньо. Първият почти километър е по "нормална" пътека покрай брега на реката. Приближавайки се към маркировката за първия извървян километър обаче, се налага изкачването на стръмни стъпала нагоре. Всъщност, не са толкова страшни, колкото изглеждат от далеч и след това почти цялата пътека е с лек наклон надолу. Имайте предвид, че ако изберете обратната посока ще ви се налага да изкачвате доста повече стъпала, и то предимно в края на 8+ километровия маршрут. Не забравайте да вземете със себе си вода, както и някакви разядки за подсилване - около средата на пътеката има бар, който обаче функционира само през уикенда. Близо до него има малък плаж на брега на реката - Praia Fluival do Vau - приятно и свежо местенце, идеално за кратка почивка и разхлаждане на загрелите от вървене крачета. Препоръчвам ви да си вземете и бански, тъй като водата бе кристално чиста, а температурата й много приятна. Отне ни около 3:30 ч да извървим целия маршрут, с бебзрой спирки за снимки обаче - пезажът просто бе зашеметяващ. Освен това направихме и две по-продължителни почивки, като на втората дори задрямахме на топлите скали, меко огряни от вече снишаващото се слънце.

Съвет: купете си билетите предварително по интернет. Не само че цената е по-ниска, но и по този начин си гарантирате, че наистина ще посетите пътеката в деня, в който искате - някои дни са по-натоварени (официални празници, уикенди) и ако пристигнете следобед може и да не успеете да се вредите, тъй като на ден допускат максимум 3500 човека.

Когато си тръгнахме от еко-пътеката край река Пайва, всички заведения около входа й вече затваряха, а ние се отправихме към хотела, където щяхме да прекарахме следващите (последни) две нощувки. Разположено насред собствени лозя, от които се произвежда известното португалско "зелено" вино, това романтично имение предлага много повече от традиционната дегустация на вино. За единствения цял ден, с който разполагхме по време на престоя ни, избрахме "следобед насред лозята", който включваше разходка с електрически тук-тук, богат и много вкусен пикник обяд, дегустация на техни вина, както и неограничена откъм време разходка с колело. За да съм напълно откровена, трябва да си призная, че всяка минута, прекарана там ми бе абсолютно безценна. Със сигурност останах истински очарована от цялото пътуване, което макар и кратко, ми даде възможност да опозная едно различно късче от Португалия, но когато замесим и хубаво вино, рецепцата за "пълно щастие" е някак пълна. А и много ми напомни за краткото ни приключние из Тоскана миналата година.

Преди да се върнем в Лисабон, и обратно към ежедневието, много искахме да посетим още едно селце. Драв - изоставеното село в "магическата планина" на Лоузá. Още едно от "шистовите села" на Португалия, горе-долу като размер идентично с Казал де Сао Симао, но от 2000 г. официално е изоставено. Начините за стигане до там са два - 8-километрова разходка (4 км на посока) от близкото село Регуф или шофиране по тесния, прашен, доста стръмен и в никакъв случай безопасен път, който води на около 500 метра от селото. Избрахме втората опция. Всъщност, стигането до там не бе толкова трудно - изкачването наобратно по тесните завои (и липсата на сцепление между гумите и ситните камъчки, смесени със суха и ситна пръст) се оказа по-проблемната част от задачата. На няколко пъти си мислех, че няма да успеем да се изкачим, а липсата на мобилна мрежа не ме караше да се чувствам по-оптимистично настроена... За щастие, успяхме да се върнем на асфалтовия път без сериозни щети (разминахме се само с няколко слоя прахоляк).

Историята на селото обаче е доста интересна. Изглежда, че то се заражда още през 14 в., а към 18 в. вече почти всичките му жители произхождали от една и съща фамилия - тази на Мартинш. През 1946 г. се е състояла първата среща на всички Мартинш от Драв, на която са присъствали повече от 500 души (много от тях изселници, но с корени от там), и въпреки че в днешно време селото вече е безлюдно, очевидно те продължават да се събират на всеки две години. Близо около селцето има няколко водопада, където седнахме на сянка, с крачета потопени в хладката река и хапнахме каквото си бяхме донесли. Бе толкова приятно и тихо. Единствено шума на падащата вода и пеещите птички раздираха тишината на празните къщи, разположени насред дълбоката долина.

С удоволствие бих постила Драв отново, може би дори бихме си направили истински пикник (а не само разни бисквитки, както донесохме този път), но следващия път определно ще мина по пътеката, а не по стръмния "път" надолу...

В повечето случаи, когато се споменава Португалия, първата асоциация на хората са големите крайбрежни градове, широки плажни ивици на брега на океана, портвайн и вкусна храна. И всичко това е безкрайно валидно за страната, но тя предлага и още безброй по-малки и дори скрити съкровища. Селския (както и в по-малките градчета) туризъм смело набира сила в тази страна, където хората знаят как да посрещат топло, особено в Северната й част. И колкото повече я обикаляте, толкова повече шансът да се влюбите безрезервно в нея се увеличава.

Share on Facebook
Share on Twitter
Pin it
Please reload