randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog

Bienvenidos a Miami - слънце и забавления по женски

23/05/2018

Тазгодишното ни женско пътуване бе особено специално, тъй като бе и по повод 30-годишния юбилей на една от нас. Първоначалната идея бе да осъществим дълго мечтано приключение до Куба, но ураганът Ирма обърка плановете ни. И въпреки че бяхме наясно, че Куба би приела с широки обятия всеки посетител, особено след толкова съкрушителна буря, все пак ни достраша и вместо това решихме да посетим Маями и Аруба. 

В края на Ноември топлите слънчеви лъчи на Флорида ни се сториха изключително примамливи и  искахме да сме колкото е възможно по-близо до плажа. За това се спряхме на хотел на самия Оушън Драйв. И да си призная честно, останах много приятно изненадана от комбинацията на градска почивка с лежерния и все пак доста оживен Арт Деко Дистрикт.

След дългия ден в полети, настанихме се в хотела и побързахме да се гмурнем в емблематичната атмосфера наоколо. Палмите, светлините, класическите автомобили и гигантските коктейли все крещяха "почивка" в приятната и леко прохладна, иначе нормална Сряда вечер.

Планът ни за първите ни два в Маями бе да комбинираме полезното с приятното, или иначе казано - слънце и плаж с пазаруване. Първия ден отскочихме до Dolphin Mall, а на втория се поразходихме по Колинс Авеню и Линкълн Роуд.

За Петък вечер бяхме поканени на някакъв парти бус (от случайни младежи, които срещнахме на вечеря), но предпочетохме умишлено да закъснеем, което разбира се, се оказа по-добрия вариант, тъй като си изкарахме страхотно. По пътя ни към руфтоп-бара Sugar, се оказа че Uber-шофьорът ни е редовен посетител, и бе така мил да ни придружи, за да се увери, че няма да чакаме на опашка, за да се качим. Самата тераса на бара бе препълнена, но гледките към града от толкова високо бяха прекрасни.

Тъкмо когато взе да захладнява, опитвайки се да си намерим по-спокойни места, един от сервитьорите спомена "чаения салон" - "тайната", speakeasy зона на бара. Разбира се, че ни стана интересно да я посетим, и след като си изпихме питиетата, се отправихме към нея за по още едно. И определено не ни разочарова - все така пленяващи гледки, същите страхотни коктейли, но значително по-малко хора в по-луксозна среда с удобни и меки диванчета. И разбира се, завързахме приятелство със съседните ни по маса. Можехме да си стоим там цяла нощ. И до някъде го направихме, или поне докато светнаха лампите, за да ни изгоният...

От Sugar се отправихме към съседния Blue Martini, който като за Петък вечер ни се стори доста спокоен. Все пак решихме да му дадем възможност да ни се хареса, но тъй като вече бе около 4 ч сутринта, преценихме, че едва ли тепърва биха пристигнали хора. Та си тръгнахме с идеята да посетим E11even - дискотеката, в която партито продължава 24 часа в денонощието. И аз бях твърдо убедена, че отиваме точно там, но вместо това първо се отбихме до едно частно парти в съседство. Този път, небостъргачът насред Брикъл ни поднесе спиращи дъха гледки, както към залязващата луна, така и към нежно изгряващото слънце, в тази така спокойна Съботна сутрин...

Със сигурност бе една много забавна вечер, въпреки че така и не стигнахме до въпросната дискотека. Когато се прибрахме обранто в хотела, повечето гости вече приключваха закуската си, а нашият приоритет бе бързият сън. След такава дълга нощ бяхме наясно, че планът ни за деня бе заминал на кино, но от нас зависеше в каква степен точно.

Събудихме се в ранния следобед и имайки предвид, че това бе последния ни ден в Маями, не искахме да губим ценно време. След бърз закуско-обяд се отправихме директно към цветния и вдъхновяващ Wynwood. Тук, можех да прекарам цял един ден, без изобщо да усетя как минава времето...

Това също така бе и денят на големите 30, които дойдохме да празнуваме, и тъй като все пак искахме да имаме и някакво Кубинско преживяване на тази специална дата, запазихме посещението на Малката Хавана именно за Събота. Честно казано обаче, останах леко разочарована. Очаквах Кайе Очо да бъде доста оживен булевард, пълен с хора и заведения с Кубинска музика, предлагащи ароматно мохито... А всъщност, това което ни посрещна там бе една сравнително тъмна и прекалено спокойна улица. Видяхме една жена как навива Кубински пури, минахме покрай Кубинската Алея на славата, хапнахме по някоя вкусна поничка и се върнахме обратно към хотела преди специалната вечеря, която бяхме планирали.

Хотелът, в който бяхме отседнали се намираше само на две пресечки от Имението Версаче и ни се стори най-подходящото място за вечеря - в такава степен отговаряше на стила на рожденичката, че би било абсурдно да празнуваме другаде.

Със сигурност Маями ни предложи много забавления, но трите дни които прекарахме там в никакъв случай не бяха достатъчни за всичко, което слънчевият град има да предложи. Искрено се надявам в скоро време да ми се отдаде възможност да го посетя отново. А междувременно, силно го препоръчвам като дестинация, дори и за кратко, слънчево бягство, тъй като съчетава идеалните условия за плаж и релакс в иначе динамичен, градски пейзаж.

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Pin it
Please reload