randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog

Лисабон по женски: Байша

08/03/2017

Когато първоначално дойдох в Лисабон, живеех с момиче, което в последствие щеше да попадне в списъка с най-добрите ми приятелки (по онова време тъкмо се бяхме запознали) и се забавлявахме изключително много заедно. Използвахме всяка отдала ни се възможност, за да обикаляме из града и честно казано това бяха едни от най-страхотните моменти в живота ни. Защото Лисабон не е просто “градът на светлината”. Той е много повече. Лисабон е цветен и щастлив, замечтан и дори леко меланхоличен. Може би “фадо”-то е причина за последното, но и така да е - то е част от Лисабон и подсилва неговата автентичност. Влюбих се в Лисабон още в първия ми контакт с него. Дълбоко синьо небе, каквото не бях виждала никога преди, контрастиращо с топлите, червени покриви на не много високите, типични сгради и розови залези, спиращи дъха целогодишно. Имах уникалната възможност да се насладя на града първо като турист, а след това да избера да се преместя окончателно.

И тъй като компанията, в която градът ми се представяше бе също толкова специална, колкото и самото преживяване, и защото момичешките приятелства са изключително ценни, без значение от възраст или разстояние, следващите редове имат за цел да вдъхновят женски приключения (но не само, разбира се).

Няма особено значение дали ще решите да посетите Лисабон през лятото или през зимата - необичайно синьото небе и греещото слънце ще ви посрещнат топло. Е, зимно време има малък шанс за превалявания, но рядко са продължителни.

Байша (в превод означава “нисък”) е централната част на Лисабон. Тук има толкова много, което си заслужава да се види, дори не знам от къде да започна. Така че, обуйте си удобни обувки - калдъръмените тротоари са много красиви, но в никакъв случай не са походящи за високи токчета - и да започваме нашата лежерна обиколка по женски.

За начало предлагам паркът Едуардо VII. Разположен е на полегат хълм, много близо до основото кръстовище (и едноименна станция на метрото) Маркеш де Помбал. Гледката към града от горната част на парка е леко загадъчна, но и интригуваща, така че не се лишавайте от нея. От там разходката е само надолу към реката.

Булевард Свобода (Avenida de Liberdade) и съседната й улица Кащильо (Castilho) са леко опасни за всеки джоб - марките от най-висок клас, с представителства в Португалия имат магазини там, така че внимавайте. Булевард Свобода се спуска от Маркеш де Помбал надолу към основния площад на Лисабон - Дом Педро IV, по-известен като Росио. В разходката си по булеварда не пропускайте малките киоск-барове, работещи целогодишно. Понякога дори имат и жива музика.

Когато достигнете площад Рещаурадореш (малко преди Росио) погледнете надясно и обърнете внимание на “асансьора Глория”. Всъщност, това е специално проектиран трамвай, който изкачва стръмния хълм, за да свърже Байша с Байро Алро - “Високия квартал”. Тъй като Лисабон е разположен на седем хълма, из града има няколко такива “асансьора”, които са част от мрежата на градския транспорт.

(Закупете си карта “VIVA”, която да зареждате на автоматите с пари. По този начин в по-туристическите превозни средства като асансьорите и трамвай 28 ще заплащате само нормалната цена на пътуване, а не “туристическата” сума за еднократен билет)

В случай, че решите да се повозите на трамвая, ще бъдете възнаградени с колоритни гледки към града и по-специално към замъка Св. Георги (São Jorge) и живописния квартал Алфама.

Връщайки се на площад Рещаурадореш, малко преди площад Дом Педро IV се намира ж.п. гарата Росио - изключително красива сграда от 1890 г. в стил Мануелин, още известен като Късен Португалски Готик.

Срещу ж.п. гарата се намира сградата на Националния Театър Дона Мария II и пред нея - площад Росио с перфектния вълнообразен черно-бял паваж. Старите лисбоети (местните жители на Лисабон) казват, че именно от тук започва центърът.

Продължете към реката по улица Аугуща, а ако е прекалено пренаселена, която и да е успоредна на нея също заслужава внимание. В района малките ресторанти и магазини (на големи вериги или малки, традиционни такива) са навсякъде. По улица Аугуща има няколко магазина за изключително качествени платове. Спрете се край старата, дървената витрина на който и да е от тях и се полюбувайте на луксозни, ръчно бродирани дантели и комприни. Близо до кръстовището на улиците Прата и Консейсау е входът към римските, подземни галерии. За съжаление те са отворени за посещение веднъж годишно, само за три дни. Малко преди да достигнете Триумфалната Арка в края на улица Аугуща се намира MUDE - Музеят на Модата и Дизайна. Екпозициите представят еволюцията на модата и вътрешния дизайн в Европа, така че е чудесно място за момичешки размишления кои тенденции биха могли да се завърнат и кои трябва задължително да си останат в миналото.

Търговският площад (Praça do Comércio) се намира точно след арката. Пресечете го и стигнете до самия бряг на реката при Кея на Колоните. Именно от тук, по време на големите географски открития, корабите са напускали града. И тук са пристигали, носейки подправки и други непознати до тогава блага, от новоткритите територии. В днешно време, наблизо е фериботния терминал за Берейро - градче, разположено на другия бряг на реката.

Насладете се вкусен, лек обяд на открито в някой от ресторантите край площада. С чаша сангрия или португалско вино, разбира се. Какво по-хубаво допълнение към приятно напичащото слънце?

О, и не пропускайте да посетите “Най-Секси Тоалетната”, разположена в един от ъглите на площада. Леко алтернативна и доста креативна, според мен си заслужава едното евро вход.

След обяд качете се на терасата на Триумфалната Арка. В случай, че сте леко замаяни от виното на обяд, не се притеснявайте - снабдена е с асаньор. До някъде. Качете се близо до кръгъл час и изчакайте звукът на камбаната преди да излезете на най-горната платформа. Часовниковият механизъм е оригиналният от 1941 г. и по мое мнение е интересно да го види човек как все още фунционира. Освен това предполагам, не бихте искали огромната камбана да бие точно до главата ви след изпитото виното.

След като камбаната вече не бие с пълна сила, изкачете се по тесните, вити стълби към най-горната, открита тераса на арката. Разкрива се спираща дъха, 360-градусова панорама на Лисабон. Реката отразява слънцето, на площада и близките улици живота тече бързо… А тук горе… Сякаш времето спира.

След безвременното изживяване на терасата на арката, върнете към градската реалност. Пресечете отново площада и се насладете на приятна, лежерна разходка по брега на реката в посока Кайш до Содрé (основно място за срещи; фериботен терминал и метро-станция). Малко след като площадът изчезне от поглед, малък киоск-бар с шезлонги ще ви “препречи” пътя. Не му противеречете - мястото е идеално за следобедно кафе с “пащел де ната” (“pastel de nata”; малък, традиционен сладкиш от бутер тесто и яйчен крем), припичайки се на следобедното слънце. Гледката към моста 25-и Април и статуята на Исус Христос от другата страна на реката са просто допълнителен бонус към преживяването. 

В близост до Кайш до Содрé възможностите за вечеря са безкрайни - ресторанти, предлагащи типична португалска, мексикасна или япоснка кухня например, са навсякъде. Приятно местенце с голямо разнообразие е пазарът Рибейра (Time Out Market). След като беше основно реставриран преди няколко години, през деня функционира като традиционен пазар, но е отворен до късно вечерта, предлагащ “бърза” версия на многожество доказани ресторанти. Не е луксозно, а по-скоро удобно място за хапване преди развихряне в столичния нощен жвот. Ако обаче сте в настроение за нещо по-изискано “Палáсио до Шиадо” (Palácio do Chiado, Rua de Alecrim 70) е идеалното място. Можете да вечеряте в някой от ресторантите или пък да подгреете вечерта с питие в бара на горния етаж. И ако все още не сте се почувствала специална днес, това скрито от шумния град местенце ще ви накара да се почувствате като истинска принцеса, тъй като, както името му подсказва, е сравнително малък, стар дворец, построен през 1781 г. с чудесно възстановени фрески.

Тук можете да намерище още изпитани и лично на мен любими заведения.

Розовата улица (Pink Street) се намира много близо и до двете предложения за вечеря. Официално улицата се казва Нова де Карвальо (Nova de Carvalho), но откакто преди няколко години я боядисаха в розово, неусетно и естествено наименованието й се промени. Цялата зона в района е пълна с исторически барове, много от които носят имена на европейски столици. Други са малки стрип-клубове с 40+ годишни стриптизьорки. Но истинският нощен живот в Лисабон се случва на открито, насред улиците.

Пърновачално бях леко шокирана от този факт, но улиците са винаги препълнени, дори и през зимата. Всъщност, този начин на нощен живот има своите предимства. Имайте предвид, че повечете барове в този район (освен тези, които отварят само за афтър-партита около 6 ч сутринта) затварят около 2-3 ч (след това местните обикновено се отправят към дискотеките). Така че в никакъв случай не пропускайте възможността да хлътнете в клуб “Пенсау Амор” (Pensão Amor, в превод “Пансион Любов”). Интериорът му пресъздава винтъч бордел и разполага с еротична библиотека, а  DJ-ката най-вероятно ще е на годините на баба ви. Не съдете. Просто се насладете на укалността на това местенце, докато все още го има.

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Pin it
Please reload