randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog

Сбъднати палмови мечти от Ла Диг, Сейшелите

09/03/2018

Остров Ла Диг е изображението, което автоматично изниква пред очите ни, когато стане въпрос за Сейшелите. Неговият плаж Анс Сорс Даржен си е спечелил славата на “един от най-красивите плажове в света” и със сигурност е един от най-сниманите. Повярвайте ми - цялата тази слава не е без покритие. Плажът наистина е невероятно красив. И ако трябва да съм напълно честна, именно той бе причината да посетим Ла Диг, макар и за ден, по време на престоя си в островната държава.
Островът е доста малък - едва 10 кв. км. и е дом на около 2000 човека. Интересното за него е, че автомобилите, движещи се тук са много малко. Имайки предвид тази информация е нормално, че острова не разполага с летище, но пък има хелипорт. Така че възможните начини да стигнете до остров Ла Диг са: с хеликоптер или с ферибот от остров Пралин. Ние се спряхме на втората опция. Първият ферибот, който взехме - от Махе до Пралин бе с продължителност от около 2 часа, а от Пралин до Ла Диг - около 20 минути. Трансферното време помежду им бе около 15 минути и като цяло пътуването между островите премина леко, за което помогна и морето, което бе доста спокойно. От хотела, който бяхме запазили, ни посрещнаха на пристанището и се настанихме вече по тъмно, но на сутринта се събудихме с тази прекрасна гледка.

След закуска, наехме велосипеди и тръгнахме да разглеждаме наоколо. Това бе единственият ни цял ден на острова, и след като се заредихме със студена вода и малко снаксове, се отправихме направо към Сорс Даржен. Единственият достъп до плажа е през Юнион Стейт - голям парк, който разполага с кокосова и ванилова плантации, старо колониално гробище, както и с множество огромни костенурки. Той е обект на Национално Наследство (заплаща се дневна входна такса от 100 рупи на човек) и рязходката с велосипед по алеите му е много приятна. За да стигнете до плажа, завийте надясно щом стигнете огромната гранитна скала при костенурките - казват, че това е най-голямата скала на Сейшелите. Не бързайте докато сте в Юнион Стейт - спрете се при костенурките, нахранете ги с малко листа от разпръснатите наоколо или просто ги наблюдавайте как правят любов. Интересно е 😉

Докато минавате покрай кокосовата плантация обаче бъдете внимателни за падащи плодове - огромен кокосов орех падна на по-малко от метър от мен.

Последните около 5 минути от пътя до Сорс Даржен трябва да се извървят пеша. Плажът се оказа неочаквано голям, разделен от няколко групи гранитни скали и ако отидете рано сутрин може и да успеете да си намерите някой малък плаж само за вас. На мен лично, плажът ми хареса повече при прилив. При отлив, на повърхността тук-таме се показват корали и водорасли, а водата сякаш не помръдва...
Въпреки това, дори и тогава този плаж е просто приказен.

Докато се излежавахме под палмовите сенки, група от 3-4 кученца пристигна на плажа. Всички те бяха много сладки и супер приятелски настроени - някои просто си лягаха покрай хората някъде на сянка, а други се впускаха в игри във водата, разхлаждайки се и гонейки рибките. А какво прави човек, когато му липсва неговото си кученце? Играе си с тези, които среща наоколо 😂

Ооо, и не пропускайте да опитате кокосово-маракуеното мохито, което приготвят на малкия, екзотичен бар директно върху пясъка. Плодовите шейкове, които жената приготвяше пак там също бяха много вкусни.

Прекарахме цялата сутрин на райския Сорс Даржен, но знаейки че на следващия ден трябваше да напуснем острова, ни се искаше да видим повече. В ранния следобед се метнахме отново на велосипедите и се отправихме на юго-изток към Гранд Анс - най-големият плаж на острова. Нямерихме го почти безлюден, просторен и красив, но вълнението бе доста силно, което явно често се случва между Май и Октомври.

Петит Анс се намира от другата страна на голямата, гранитна скала, разположена в Северния край на Гранд Анс. Разходката до там е около 10-15 минути. Приближавайки се, след изкачването на няколко стръмни стъпала, малкият плаж започна срамежливо да се показва измежду палмовите листа, докато невероятната гледка на златист пясък, още гранитни скали и богата зеленина се разкри пред нас.

За съжаление, вече не разполагахме с достатъчно време, за да се насладим на този малък рай, тъй като трябваше да върнем велосипедите преди залез. А и мисълта за сериозния баир, които тепърва трябваше да изкачваме по пътя наобратно, не ми даваше мира.
Когато пристигнахме в хотела, все още имахме възможност да се насладим на басейна, както и на залязващото слънце, снишаващо се в посока към Пралин. Колкото и да ми беше тъжно, че единствения ни ден на остров Ла Диг бе към своя края, заобикалящата ни красота в никакъв случай не бе за пренебрегване.

На следващата сутрин се върнахме край басейна за около час, преди да се качим на ферибота към Пралин, където щяхме да останем още два дни. И тъкмо когато си мислех, че вече съм видяла най-красивата страна на Сейшелите (и нямам предвид само Сорс Даржен - всичко, което видяхме и преживяхме на остров Ла Диг, бе просто приказно), оказа се че ни очакват още много изненади, спиращи дъха гледки и страхотни изживявания.

 

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Pin it
Please reload