randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog

В преследване на зимно слънце и фламингота в Аруба

01/02/2019

След авантюристичните дни, които прекарахме първо в Маями, а след това и в Магическото Царство на Дисни, дойде ред и последната част от женското ни пътешествие, а именно островното ни приключение. Тази година се спряхме на Аруба (миналата година бе Пукет), който както изглежда е разположен извън траекторията на ураганите в Карибския басейн. Въпреки, че разполагахме само с 3 пълни дни на този малък, но щастлив остров, бяхме непоколебими, че ще му се насладим максимално. За целта бяхме планирали да отседнем в два различни хотела. И докато първият от тях не бе нищо особено, но ни привлече с местоположението си (и с добрата си цена) близо до Eagle beach, непосредствено до магазини, барове и ресторанти, то последната си вечер щяхме да прекараме, колкото е възможно по-близо до фламинготата, които направиха острова толкова инста-известен.

Кацнахме вече по тъмно и благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата успяхме да наемем кола без предварителна резервация. Не че няма достатъчно автомобили на острова или нещо подобно. Чисто и просто, докато си вземем куфарите и минем през паспортен контрол, почти всички рент-а-кар компании бяха затворили. Така че запалихме колата и се отправихме към първия хотел, в който щяхме да отседнем. Чекирахме се на бързо и излязохме на разходка да разгледаме наоколо. Тъй като обаче, бяхме изкарали един доста дълъг ден - шофирайки от Орландо до Маями, последвано от полета до Аруба, си легнахме рано. Все пак, на следващия ден ни очакваше цял един остров за откриване.

След закуска се отправихме до най-южната точна на Аруба. Местните ни увериха, че районът на Сан Николас разполага с най-красивите плажове, за това и решихме да не губим време. Не можехме да си го позволим при положение, че не разполагахме с много от него. Още повече, че придвижването от точна А до точка Б се оказа доста по-бавно, отколкото очаквахме, поради трафика и не многото налични пътища. Но какво пък, денят бе слънчев и красив, а ние се намирахме на място, което нарича себе си "един щастлив остров". Което предполагам е еквивалетно на "рай". Паркирахме до Roger's beach и хукнахме направо към тюркоазената вода на Карибско море. След не повече от десет минути обаче, започна да вали изведро. Опитахме да се скрием под един сламен навес, но дъждовните капки падаха толкова на гъсто, че единствената ни реална опция бе да избягаме от там. Не че ни е страх от дъжда или нещо такова...

Минавайки покрай близкия Baby beach, дъждът вече намаляваше, а небето започваше да развиделява. Откриваше ни се още една възможност да опитаме най-хубавите плажове тук, така че паркирахме отново и отидохме на оглед по мокрия пясък. В началото дори и не помисляхме да постелим кърпите, но скоро слънцето изгря и времето се изчисти. Останахме тук известно време, наслаждавайки се на белия пясък и морето и осърдно работейки върху брозновия тен. Явно трябва да пътувам до Карибите по-често, за да не забравям, че бързата смяна на времето по тези географски ширини е нещо напълно нормално.

Все пак не искахме да прекараме целия си ден на едно и също място, за това и решихме в ранния следобед да се върнем обартно към Северната част на острова. След като подминахме "червената котва", отдаваща почит на всички моряци, спряхме за късен обяд в Кухнята на Камини (Kamini's Kitchen). Ярката, неоново-зелена фасада на ресторантчето привлича вниманието още от пътя, но не бързайте да съдите по нея. Местенцето бе чисто, а храната бе вкусна и с онзи уютен привкус на домашно приготвена.

След обяд продължихме на Север, но тъй като морето изглеждаше доста бурно на Източния бряг, се придържахме към Западната част на острова. Без да се усетим се озовахме близо до хотела ни - в сърцето на Eagle beach. Докато се ориентираме в района, паркираме и стъпим на пясъка, залезът вече бе близо, но температурата и обстановката бяха толкова приятни, че останахме дори и след като слънцето срамежливо целуна хоризонта иззад тънкия слой облаци. Спокойно мога да кажа, че това бе плажът, който най-много ми хареса в Аруба.

Приключихме с плажния ден и тъй като искахме да се насладим на нормална вечеря, беше време да се прибираме към хотела. Все пак бяхме три момичета, които делят една стая и по-важното - една баня. Освен това, свикнали сме в Португалия да вечеряме доста по-късно, отколкото на повечето места по света... Хапнахме вкусно суши с прясна риба, съвсем близо до хотела ни - в ресторантчето Fishes & More. Целият ни престой в Аруба бе през седмицата, така че не успяхме да усетим особено нощния живот на острова, но за да вкусим все пак нещичко от него, след вечеря се отбихме в нощния клуб Gusto. Според мен е по-скоро бар, но пък имаше маси и навън наоткрито, което имайки предвид климата, си беше прекрасно. Коктейлите също бяха вкусни, единствения му недостатък бе, че затваря в 1 ч след полунощ. Което за нас не бе чак толкова зле, тъй като не искахме да пропускаме и един слънчев лъч на следващия ден.

След закуска приготвихме багажа си и го оставихме на съхранение в хотела, а ние отскочихме отново до Eagle beach. Както вече споменах - любимият ми плаж в Аруба. Широк и спокоен, без прекалено много хора, а морската вода контрастираше перфектно със снежно-белия пясък.

В ранния следобед си взехме нещата и се отправихме към Renaissance Resort. За да можем да посетим частния му остров, където са фламинготата, трябваше или да платим по $100 на човек, за да прекараме там деня или да сме гости на хотела. Тъй като бяхме три, по-изгодният вариант за нас бе да отседнем там една вечер. В желанието си обаче да пристигнем в хотела, колкото е възможно по-скоро, се оказахме в грешния хотел. Очевидно в района има два хотела от същата верига, които в известна степен фунционират заедно, но разбира се, нашата резервация бе за другата сграда. Така след няколкоминутно лутане, паркиране в забранена зона и разпитване, се наложи да продължим с търсенето (хотелът всъщност бе от другата страна на улицата, но заради правилата за движение по пътищата се наложи да пообиколим още известно време). Да, със сигурност имахме дежа ву от лутането ни няколко дни по-рано из хотелските комплекси около Дисни... Все пак, намерихме го, паркирахме, чекирахме се и побързахме към частния док на хотела. До частния остров с фламинготата може да се стигне само и единствено с частната лодка на комплекса (пътуването отнема около 10 минути). Пристигнахме малко преди залез, което се оказа идеално - и двата плажа бяха абсолютно безлюдни. Е, подходяща светлина за снимки нямаше, но пък се сприятелихме с красивите, розови птици, плувахме в топлото море и пийнахме някой и друг коктейл преди да хванем последната лодка наобратно.

Точно до Renaissance Resort  е  разположен доста голям пазар (Renaissance Marketplace), с доста магазини, ресторанти и няколко бара. Избрахме Casa Tua Pizzeria за вечеря и си облизахме пръстите, но между сладки приказки, докато приключим с виното и вечерята, повечето барове наоколо вече бяха затворили. Последната ни надежда за някакъв нощен живот бяха близките казина, очаквайки да откреим вътре едва ли не нещо подобно на кабаре. Дори попитахме охраната дали има някакви изисквания към облеклото, тъй като една от нас бе по дънки 😂 Реалността от другата страна на вратите на казината бе съвсем различна от това, което си представяхме. Нямаше нищо пищно или естравагантно. Само безброй пристрастени комарджии, залепени за слот машините...

Не добавихме закуска към тарифата на стаята ни, тъй като видяхме, че близкият пазар предлага доста опции за хапване. Закусихме в The Dutch Pancakehouse и тук отново всичко бе много вкусно. Малко след закуска, освободихме стаята си, за пореден път оставихме багажа си на съхранение и се метнахме на моторната лодка до частния остров. Днес обаче, обстановката бе коренно различна. И двата плажа бяха пълни с хора (но все пак не претъпкани), опитващи се да привлекат вниманието на фламинготата с наличните за целта бисквитки (предполагам някакъв специален фламинго снакс). За известно време беше забавно да наблюдаваме динамиката наоколо - (предимно, но не само) момичета, по бански преследват фламингота насред райски плаж. От друга страна обаче беше и примамващо. Не след дълго най-вероятно и ние бяхме наблюдавани и подигравани, но кой го е грижа. Все пак дойдохме тук именно заради фламинготата. Предишния следобед бях изключително щастлива, че можех да ги галя колкото си поискам (почти) и да усетя копринената мекота на перата им, но днес бе прекрасен слънчев ден и аз определено исках да запечатам уникалността на преживяването...

Именно това бе идеалният завършек на нашето момичешко приключение преди да започне серията от дълги полети обратно към вкъщи.

Share on Facebook
Share on Twitter
Pin it
Please reload