randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog

Два дни наред най-големия остров на Малта

31/10/2018

Малта. Тази малка и толкова очарователна страна в Средиземно море, която предлага незабравими гледки буквално на всеки ъгъл. Независимо дали това ще бъде райски плаж с кристално чиста, морска вода, прелестна архитектура или събития с елемент на "чудо", тази малка група острови, разположени на Юг от Италианския бряг, има всичко това. 

Летяхме от Лисабон с директен полет на Малтийските авиолинии и пристигнахме вече по тъмно. Посещавайки тези южни острови в края на Септември, началото на Октомври, бяхме доста уверени, че времето ще е все още лятно и единствената връхна дреха, която си взехме бе по една риза с дълъг ръкав. Явно набирам сериозна увереност в пътуването с малко багаж. А и като цяло времето бе доста приятно и слънчево (валя само няколко пъти, но нищо по-сериозно от нормална лятна буря), но вечер и особено по време на пътувания с лодка между островите усещах сериозно липсата на по-топла дреха. Яке. Яке ми липсваше. Така че, един урок от мен - където и да пътувате, винаги си носете яке. Особено ако сте като мен и настръхвате и от най-лекия бриз. Все пак, аз успях да настръхна дори в Септемврийската жега в Дубай... 

Както и да е. Наехме автомобил за първите два дни и половина и се отправихме към хотела, който бяхме наели в Рабат. Общо щяхме да прекараме една седмица из трите основни острова на Малта, така че решихме първите два дни да ги посветим на разходки из основния остров, но без да посещаваме столицата. След като се върнехме от двата по-малки острова - Комино и Гозо, планът ни бе да отседнем в Ла Валета и там да прекараме последните два дни от престоя си.

Поради вече късния час вечеряхме на бързо в ресторанта на хотела (който между другото е доста посещаван от местните) с чаша местно вино. За мое приятно учудване Малтийските вина са точно по мой вкус - приятни и ароматни, но не много силни. А след вечеря се разходихме из безлюдните улици на Мдина. Старият крепостен град впечатлява със средновековна и барокова архитектура, допълнена с разноцветни врати. Често наричан "тихият град", уникалната му атмосфера на безвремие е изключително осезаема вечер, когато тесните му улички са празни и тишината действително цари навред. Привилегия е да го види по този начин човек - безлюден, автентичен и прекрасен. Силно препоръчвам да го посетите по тъмно, когато тълпите туристи вече са си тръгнали, но бъдете уважителни и не вдигайте шум - все още има хора, които обитават красивите сгради целогодишно.

Първата ни спирка на следващия ден бе "басейнът" на Св. Петър (St. Peter's Pool). Станахме рано и бързо бързо се отправихме натам, но Waze ни прекарваше все по едни тесни, второстепенни пътища, с много камиони. Та, по време на първите ни два дни в Малта, останахме с впечатлението, че страната не разполага с добри и широки първостепенни пътища (което по-късно щяхме да разберем, че е напълно погрешно). Въпреки това, отне ни около 20 минути да стигнем до широкия паркинг в района. А въпросният "басейн" е наистина много приятно местенце за посещение. Особено рано сутрин, докато все още няма много хора. Също така, тук е идеалното място да тествате дали ви стиска. Добре, ще бъда искрена и ще ви кача, че за да се топнете в Средиземно море не е необходимо да скачате от високите скали. В по-ниския край има нещо, като импровизирани стълби, издълбани в скалите, от където можете леко и плавно да влезете във водата. Само внимавайте с вълните. Аз обаче, исках да ви покажа, че всъщност не е толкова страшно или особено голяма работа да скочиш от високите скали и го направих. Само че за мен си се оказа голяма работа и след това цял ден не млъкнах на тази тема. #painintheass

Предупреждение - ако все пак решите да скачате, много внимавайте с всякакви предмети, които бихте могли да държите в ръка. Момичето, което скочи преди мен държеше селфи стик с GoPro камера, който изпусна, скачайки надолу. За съжаление, мисля, че така и не го намериха.

Тъй като бяхме на Юго-Източния бряг на острова, спряхме за кратка разходка из залива Марсашлок. Крайбрежната му алея бъка от ресторантчета, предлагащи прясна риба, тъй като Марсашлок е основното рибарско пристанище на Малта. А стотиците "Luzzu" - традиционни, многоцветни Малтийски рибарски лодки, закотвени в залива, добавят допълнително настроение към така или иначе живописната гледка.

Все още ни беше рано за обяд, та продължихме разходката си из острова, като се отправихме към близкия залив Pretty bay. В миналото може действително да е бил доста красив, но днес, с основното товарно пристанище на Малта точно на отсрещния му бряг, не ми се стори като място, където бих искала да прекарам част от така или иначе ограниченото си време на острова. Още повече, че денят бе слънчев и много приятен, а прогнозата за времето през следващите два дни не бе никак обещаваща, така че решихме да се възползваме от условията в конкретния момент и да пообиколим някои от най-хубавите плажове по Малтийския бряг. Така, след около 40-минутно шофиране, паркирахме автомобила си близо до залива "Ghajn Tuffieha". Преди обаче да се отправим към лежерно излежаване на плажа, отидохме на кратка разходка до кулата "Ta' Ghajn Tuffieha". Високите скали в района разкриват наистина прекрасни гледки. От там по малка, импровизирана пътечка (бъдете особено внимателни ако сте с джапанки) стигнахме и до съседния "Златен" залив, където без проблем си намерихме местенце насред много му посетители. Именно тук се насладихме и на сравнително бърз обяд в малкото ресторантче в единия му край.

Следващият плаж, който посетихме бе "Райският" залив (Paradise bay) в Северната част на острова, но когато пристигнахме, вече бе почти изцяло в сянката на съседните скали. Въпреки че ми се стори леко претъпкан, изглеждаше като спокойно и приятно местенце за релакс, но ние не се задържахме дълго тук. Оставаше ни около час дневна светлина и все още ни предстоеше да открием най-доброто място на острова, от където на наблюдаваме залеза. От всичко, което прочетох личеше, че скалите "Дингли" са най-подходящи за тази цел. Натам се и отправихме. Но когато пристигнахме на мястото, което Waze избра да ни заведе, ми се стори, че не сме точно където трябва. От всички снимки, които бях видяла, очаквах да сме буквално на ръба на скалите, откъдето да виждам как вълните се разбиват бясно под нас, а всъщност бяхме до някаква мрежа, доста далеч от бряга. Тоест, аз брега го виждах, но исках да се приближа... Та реших, че проблема е в приложението, при което взех нещата в свои ръце. Отворих картата, видях кои "пътища" водят до нося, от който си представях, че гледката към залеза би била най-зашеметяваща и тръгнахме натам. Докато шофирахме, въпросният път взе да се стеснява все повече и повече. Колата, която бяхме наели бе малка (колко голяма кола е необходима за двама човека?), но въпреки това, на моменти едва минахме между камъните, служещи за мантинела и каменната стена от другата страна. А пътят сякаш не водеше на никъде. Освен към частната собственост, за която на все по-кратки разстояния един от друг виждахме импровизирани знаци (бели букви, изписани с боя върху големи камъни). Пътят обаче бе толкова тесен, че нямаше как да обърнем, та продължихме напред. Ставаше все по-мрачно, тъй като слънцето вече бе доста ниско, но все пак успяхме да видим залеза - точно навреме пътят свърши пред една голяма порта. За щастие имаше достатъчно място за маневриране, но преди това трябваше да видим това, за което бяхме дошли. Все пак притесненията ми през цялото това време на екстремно шофиране не можеха да бъдат напразно. Отново не бяхме близо нито до ръба на скалите, нито до въпросния полуостров, който преследвах по картата, но пък успяхме да се полюбуваме на залеза в абсолютно уединение. Наоколо нямаше никого. Не се чуваше и шум от минаващи коли наблизо. Само ние, няколко пеещи птички и още толкова цветни пеперуди прелитащи край нас.

След като слънцето се скри зад хоризонта, бяхме непоколебими, че трябва да открием точно къде са скалите Дингли и тръгнахме обратно. За мое огромно щастие не срещнахме собсвеника, по чийто терен се разхождахме. Всъщност, не срещнахме никого. Та, когато най-накрая засякохме няколко коли близо до мястото, където първоначално спряхме, решихме да ги последваме, предполагайки че са се отправили в същата посока. То няма и много друго какво да се прави в района, де. Дори и в първия ден на Октомври имаше доста хора. Паркирахме край пътя (както и всички останали) и се насладихме на кратка разходка.

Тъй като Мдина се намираше буквално на 2 минути пеша от хотела ни в Рабат, решихме да вечеряме там. Лежерната и приятна обстановка в градината на ресторанта на Xara Palace привлякоха вниманието ни. А и храната в никакъв случай не бе на по-ниско ниво. След вечеря отново се разходихме из тесните улички на крепостния град. И отново - беше като в приказка.

На следващата сутрин най-накрая видяхме Мдина и обляна в дневна светлина, но за да избегнем тълпите туристи отидохме рано. Веднъж преминали през крепостаната порта, около час е напълно достатъчен за да обиколите и разгледате всички малки улички, ъгълчета, цветни врати и дори да си закупите някои сувенири. Не пропускайте магазина на "Mdina Glass" (намира точно срещу Полицията, веднага след централнта порта). Предлага наистина оригинални, ръчно изработени артикули във всякакви форми и размери. На Bastion Square има още един подобен магазин. Друго местенце, което не е за изпускане в Мдина е "Fontanella Tea Garden", където можете да закусите, да хапнете нещо на бързо, да се насладите на приятна вечеря с красива гледка, или просто за по питие.

Тръгнахме от Мдина точно, когато започваше да вали. Качихме се в колата ни, която си ни чакаше на паркинга пред хотела и тръгнахме към съседното градче Моста. Намиращо се буквално в сърцето на острова, името му произлиза от Арабската дума "musta", означаваща "център". Благодарение на стратегическото си положение, днес е оживен, пазарен град, но не това ни привлече да го посетим, а "чудотворната" му Ротунда. Тя е разполага с третия по големина неподдържан църковен купул в Европа. Вдъхновена е от Римсия Пантеон и е завършена е през 1860г. Но не това я прави уникална и привлича множество посетители. През Втората Световна Война, по време на литургия, немска бомба удря църквата. И именно тук идва "чудото" - бомбата не избухва и няма нито един загинал, въпреки че църквата е била пълна заради литургията. Днес, там може да се види копие на 200-килограмовата бомба.

Следващата ни спирка в Малта бе градчето Наксар. Дъждът обаче не спираше, та вместо да се разхождаме и да откриваме тесни улички, трябваше да намерим нещо интересно на закрито. И какво по-подходящо от уникален Малтийски дворец? Палазо Парисио е построен, като частна резиденция от местния предприемач Маркис Джузепе Сиклуна през 19в, а днес е отворен за посещения. Често е описван, като миниатюрна версия на Версай, заради богатия си интериор и великолепни градини. Е, от последните не можахме да видим много, но отвърде Палазо Парисио не отсъпва на нито един Кралски Дворец, който съм посетила някъде по света до сега.

Със сигурност можех да прекарам целия ден насред щедрия интериор на този макар и малък замък (#princessinheart), но дъждът най-накрая спря и решихме да се възползваме, продължавайки с обиколката ни по план. Което означаваше посещение на селцето на Попай Моряка. Честно казано, нямам спомен да съм гледала филма, за който е построен декорът (продукция на Дисни от 1980г, с участието на Робин Уилиамс), но ми се стори интерсно да го разгледаме. Когато пристигнахме и си купихме билетите ни казаха, че имаме час и 15 минути преди да затвори, което обаче ни се стори достатъчно време. А и така или иначе нямаше да имаме друга възможност да се върнем, та каквото успеехме да видим, това е. Заради дъждовния следобед обаче, селцето бе почти безлюдно и в рамките на около час успяхме да го разледаме напълно, като също така и влязохме във всяка една възможна сграда. През лятото обаче, когато предполагам е пълно с хора, а и човек може да се възползва и от частния му плаж, не съм сигурна че цял един следобед би бил достатъчен. Ако все пак не ви се дават 15 евро (честно казано тази сума ми се стори прекалено) за билет, можете да видите цялото селце отвън. А и Anchor bay е наситина красив залив и си заслужава да се види, така че не го пропускайте.

Пътувайки с Малтийските авиолинии прегледах списанието им на борда, което препоръчваше малкото селце Bahrija, като страхотно място за наблюдаване на залеза. И тъй като вече видяхме залеза от района на Дингли, решихме да пробваме различна локация този път. Времето бързо се оправяше, което ни даде възможност да се насладим на още един средиземноморски залез. Самото селце Bahrija не представляваше нищо особено, та го подминахме и продължихме в посока към залива Fomm ir-Rih. И отново, както предишния ден, пътят свърши там, където имаше няколко знака за частна собственост. Днес обаче решихме да не рискуваме. Гледката от паркираната ни малка колица ни бе достатъчна. Може би решихме така заради ловуващият наблизо мъж. Или май само обучаваше кучетата си да ловуват... Не съм сигурна кое от двете бе точно, но от време на време чувахме изтрелите от пушката му не особено далеч от нас. Така че ние си стояхме там, мирно и кротко, гледахме как все по-бързо слънцето се снишава към хоризонта и се отправихме обратно към Рабат. Аз лично останах със смесени чувства по отношение на Bahrija, като препоръчано място за наблюдаване на залеза. Но пък заливът Fomm ir-Rih изглеждаше като наистина приятно място, което може би заслужава внимание и време.

За вечеря отидохме отново до Марсашлок, специално за да опитаме от вкусните ястия в ресторант "Tartarun". Казват, че понякога е трудно да се намери свободна маса там, тъй като заведението е доста известно, та е по-добре предварително да направите резервация. Няма да съжалявате.

На следващата сутрин отидохме до летището, за да върнем наетата ни малка количка, която премина през такива изпитания с нас. От там взехме автобус до пристанището Cirkewwa, откъдето да вземем лодка до остров Комино. Бях чела, че обществения транспорт в Малта функционира много добре и поради тази причина много хора му се доверяват, вместо да вземат автомобили под наем (а Малта, както във всички бивши Британски колонии се шофира в ляво. Странична забележка: контактите също са по британски стандарти, така че е хубаво да си носите адаптор). Нашият опит с автобусите обаче, бе малко по-различен. По някаква незнайна причина се наложи да чакаме автобус повече от час (когато разписанието твърдеше, че има автобуси на по-кратки интервали), а когато най-накрая се появи, настъпи абсолютна лудница. Да не говорим, че нямаше никакъв контрол на броя пътници, които се качиха и автобусът се напълни в такава степен, че бе немислимо човек да помръдне след като вече се е качил. Все пак, това пътуване имаше и позитивна страна за нас - най-накрая видяхме, че Малта все пак разполага и с първокласни, широки пътища.

На остров Комино щяхме да останем две нощувки, така че предварително се бяхме разбрали лодката на хотела да ни чака на пристанището Cirkewwa. Което се оказа много добра опция, защото поради лошото време всички лодки и турове до Комино бяха отменени. Така че без много да се бавим, се качихме на лодката и се отправихме към може би най-известното място в цяла Малта - спиращата дъха Синя Лагуна.

Share on Facebook
Share on Twitter
Pin it
Please reload