randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog

Един ден насред Алентежу, Португалия - където цъфтят лавандули и времето тече едва-едва

07/07/2018

Лавандулов сезон е и прелестни пейзажи, облечени в лилаво царуват в социалните мрежи. Разбира се, най-известните лавандулови полета са в Южна Франция, но аз рядко пътувам извън Португалия през летните месеци. Съгласете се, че лятото тук е прекрасно. И въпреки, че дори и в България има невероятни лавандулови полета и страната е един от основните, световни производители на висококачествено лавандулово масло, прибирането ми до вкъщи все не съвпада с цъфтенето им.

И все пак, много ми се искаше да се докосна до вълшебството на безкрайното лилаво, нежно сливащо се със синьото небе... И макар и леко наивно, реших да потърся нещо подобно, но по-близо от Франция. И за моя радост, не се наложи да търся дълго. “Quinta das Lavandas”  е сравнително нов проект (все още няма 10 години), който включва отглеждане и дестилация на лавандула, но също така предлага и настаняване в красив и стилно декориран, малък семеен хотел близо до градчето Кащело де Виде. През месеците Юни и Юли се провеждат и открити посещения на лавандуловите полета - всеки Вторник и Четвъртък, добре е да се запази предварително. Тъй като времето тази година през Май и началото на Юни в Португалия бе доста нестабилно, и дори хладно, решихме да отложим посещението си поне за началото на Юли, за да дадем време на лавандулата да разцъфне. И не останахме разочаровани. За съжаление, силните горещини и дългата суша миналата година не са пощадили едно от полетата, което тази година трябва да бъде презасято наново, но пък другото бе в чудесно състояние, оцветявайки всичко наоколо в прекрасно лилаво.

Със сигурност една страхотна възможност за еднодневна разходка от Лисабон.

След направени около хиляда снимки на приказното лилаво, се отправихме за обяд в Кащело де Виде, където без да искаме попаднахме на много приятно ресторантче - “O Pirolito”. Базирано на идеята за "вино и тапас", това съвсем ново заведение в центъра на градчето ни предложи много приятна и прохладна почивка от обедната горещина, насред дебелите, каменни стени на стара фабрика за стъклени бутилки, наслаждавайки се на вкусна храна и чаша добре изстудено вино.

След обяд се разходихме из тесните и обсипани с цветя улички на градчето, което датира още от 13 в. Разположен много близо до границата с Испания, местната крепост е изиграла важна роля в Португалската история през вековете.

Пред да се отправим обратно към Лисабон, спряхме насред полята на Алентежу, за да се насладим на пейзажа изпод сянката на едно корково дърво. Има нещо особено специално в част от страната. Комбинацията от меко-златните поляни, зелените, предимно коркови дървета тук-таме и дълбоко синьото небе, с пухени, бели облачета, леко ми напомня на Африканската тундра, такава каквато я видяхме и изживяхме в Кения миналия Октомври. Липсват само дивите животни свободно разхождащи се наоколо...

Но спокойствието и тишината, прекъсвани единственствено от песента на птичките бързо надделяха и всички прилики с което и да било друго място се изпариха, за да направят място на силното желание този момент да продължи завинаги.

Наистина, посетилили сте Португалия ако не сте вкусили живота насред Алентежу, макар и за ден?

 

SaveSaveSaveSaveSaveSave

Share on Facebook
Share on Twitter
Pin it
Please reload