След като видяхме хаотичния Тайланд, беше време да се насладим и на подредения му, курортен живот. Или поне така си мислехме. Истината е, че тръгнахме за това пътуване не особено подготвени какво точно ни очаква в Пукет. Та, бяхме настроени за някакъв явно нереален микс от приказни, празни плажове, луксозни хотелски комплекси, прецизна организация и чистота по улиците (нямам идея защо!) и висококласен нощен живот.
Всъщност, това което ни посрещна тук не бе много по-различно от Банкок - абсолютен хаос и пазарлъци навсякъде. Единствено плажът беше добре организиран, дори прекалено. Цялата плажна ивица на Карон беше изпълнена със забраняващи къпането знамена, което беше възможно само в специфични, обозначени зони - на Карон те бяха три за целия плаж. Предполагам, че няма нужда да споменавам, че бяха винаги препълнени. И всеки път, когато някой “мръднеше” лекичко, било то по невнимание или изблъскан от поредната вълна, спасителите свиреха като полудели. Та плажното ни изживяване в Пукет не беше толкова приказно, както си го представяхме. Но пък беше красиво.
Хотелът поне не ни разочарова, и в крайна сметка прекарахме повече време край басейна, отколкото на плажа. Честно казано чудесното мохито (и двата хепи-ауъра на ден) също помогнаха за това.
Що се отнася за храната обаче, внимавайте - местната храна е изключтелно пикантна и очевидно никой не сметна за необходимо да ни предупреди.
Най-незабравимото изживяване за мен, по време на престоя ни в Пукет, със сигурност бе посещението ни в Ко Чанг Сафари - център за трекинг със слонове, разположен в каучукова гора над плажа Ката с прекрасни гледки към залива. Няма да навлизам в подробности доколко тази “атракция” е етична. Единствено, искрено се надявам, че цената, която платихме (800 бат/на човек за 30 минути) ще бъде разумно похарчена за благосъстоянието на животните.
След като няхранихме няколко слона с банани и трудно се разделихме с тях (те са прекрасни животни, които изненадващо ми подействаха страшно успокояващо), се отбихме в Ката за следобедна разходка, коктейли и вечеря от вкусни и учудващо семпли морски дарове. Ката е по-оживена зона от Карон, но не е толкова пренаселена, както Патонг.
Следващият ден бе денят, който очаквахме с нетърпение откакто пристигнахме на острова - дневно приключение до островите Пи Пи! Най-накрая щяхме да посетим райските плажове от филма “Плажът”, въпреки че знаехме, че Лео няма да е там. А и дори и да беше, едва ли щяхме да успеем да го видим. Беше претъпкано. Навсякъде! Където и да отидехме винаги имахе поне още 20 лодки, пълни с туристи. Така че, за мое голямо съжаление, Пи Пи се оказаха леко разочарование.
Въпреки това успяхме да поплуваме измежду карстовите скали...
Видяхме маймунки в естествената им среда...
И отскочихме до остров Бамбу, където всъщност били заснети плажните сцени от филма. Докато бяхме тук се поогледах наоколо и забелязах, че съм заобиколена от гора от селфи стикове и туристи, опитващи се до един да щракнат перфектната снимка. За социалните мрежи предполагам. И някак си ми стана мъчно. Не за тях самите. Те са в пълното си право да се наслаждават на живота си, както пожелаят. Стана ми тъжно за мястото, където се намирахме - райски красив плаж, снежно бял пясък, карстови скали в далечината… И никой не можеше да му се наслаждава спокойно, както заслужава. Сякаш на самият плаж му бе отнета възможността да даде всичко, което може да предложи… И се зарадвах. Ей така - за себе си. Че го забелзах. Спрях за миг и опитах да се изолирам от всички наоколо и да се насладя на този уникален момент, за който бях мечтала от години. В крайна сметка не беше чак толкова лошо изживяване.
Нямаше как да си тръгнем от Тайланд без да опитаме Тай масаж. Посетихме традиционно масажно студио, много близо до хотела ни, и срещу 300 бат ни помачкаха добре в продължение на един час. Всъщност, очаквах да е по-болезнено преживяване.
Честно казано, когато се прибрах от това пътуване се чувствах леко разочарована, но сега докато пиша за него осъзнавам колко много нови и незабравими преживявания имах преди тези десетина дни. И въпреки че не беше това, което очаквах - насладих му се. По свой, дори и понякога мрънкащ начин. А пътуването не е ли именно, за да те накара да излезеш от черупката си и да създадеш несравними спомени?
Благодаря ти, Тайланд, че ми го напомни!