randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog
  • Mina

В търсене на съкровища на остров Пралин, Сейшели


Пралин бе третият и последен остров, който посетихме на Сейшелите. Пристигнахме от Ла Диг с ферибот и разполагахме с почти два пълни дни, в които да се наслаждаваме на този малък къс от рая. Разположен едва на 45 км северо-източно от Махе Пралин е вторият по големина остров в страната, където живеят около 7000 човека. Тъй като площта му не е особено голяма (едва 38 кв. км.) първоначалната ни идея бе да не наемаме автомобил. В последствие обаче, променихме решението си, тъй като собствения превоз винаги ни дава повече свобода и е спестяващ време бонус. Да, но вече бяхме закъснели. Оказа се, че всички рент-а-кар компании на острова вече бяха разпродадени. За наш късмет, все пак когато пристигнахме на фериботното пристанище, успяхме да вземем (след кратко договаряне и плащане кеш) последната останала кола на прашния паркинг. Вече бе почти пладне и решихме да не губим никакво време и отпрашихме към Анс Волбер (още известен като Кот Д’Ор). Неочаквано (имайки предвид, че е основния плаж за туристи на Пралин) се оказа много приятен и спокоен. Дължината му е близо 3 км, но в никакъв случай не може да се сравни с всички, невероятно красиви плажове, които вече бяхме видяли на другите острови до сега. В западния му край обаче, има няколко сувенирни магазина, които си заслужава да посетите. Обядвахме набързо (и вкусно) близо до плажа Волбер и след това се отправихме на северо-запад към Анс Лазио. Асфалтираният път свърши преди какъвто и да било сигнал, че се намираме в близост до плаж, но прашен, и пълен с дупки и бабуни черен път, ни отведе до самия снежно-бял пясък. Прегърнат от гранитни скали, палми и дървета Такамака, този плаж е истинско съкровище. Той разполага с уникалната красота на Сорс Даржен, но тъй като няма бариерен риф, вълните добавиха една позната за нас характеристика на “плаж”. А беше и почти безлюден.

Когато слънцето започна да се снишава, се отправихме към хотела, за да се настаним и да наблюдаваме залеза от беседката му над водата. И въпреки че заваля неочаквано, гледките бяха прекрасни. Включително и тази на дъгата.

На следващата сутрин, след вкусна закуска на терасата почти на брега на морето, се отправихме към Фонд Фердинанд - природен резерват в района, в който бяхме отседнали, разполагащ със свежи еко пътеки за приятни разходки и известните Coco de Mer (морски кокосов орех) дървета. Местните много си ги ценят и плодовете им могат да бъдат видени навсякъде из острова, като част от декорацията - използвани като лампи, купи, фруктиери и т.н. Само женските дървета раждат плод и може да отнеме до 20-25 години това да се случи. Coco de Mer е ендемичен вид, който расте само на остров Праалин и на съседните острови Кюриюс. Посещението на резервата е възможно само като част от група с гид (проверете разписанието предварително). Нашата обиколка из парка продължи около 2 часа и през това се насладихме на освежаващи разходки сред сенките на високите дървета, видяхме различни видове животни и дори станахме свидетели на падащ кокосов орех, което всъщност може да бъде доста опасно, тъй като теглото им достига до 15-25 кг. Изкачвайки се нагоре, достигнахме до тераса от гранити, разкриваща невероятни гледки, както към самия Пралин, така и към някои от съседните острови. Изкачването на тези стотина стъпала наистина си заслужава, повярвайте ми. Не бихте искали да пропуснете тези гледки в никакъв случай.

След като си тръгнахме от Фонд Фердинанд се отправихме директно към Анс Лазио - със сигурност любимият ни плаж на целия архипелаг - просторен, спокоен и толкова прекрасен. И имайки предвид, че на следващия ден щяхме да напуснем тази държава, единственото което искахме бе да се насладим максимално на това, което страната има да предложи най-добре - райски плажове. Прекарахме остатъка от следобеда тук, излежавайки се на белия, ситен пясък, наслаждавайки се на идеалната температура на морската вода и разбира се, заобикалящата ни красота.

Перфектният ден със сигурност заслужаваше и перфектен завършек, а за нас, в конкретния случай, това означаваше да се насладим на залеза от беседката над водата. Също като предишния ден. С едно леко изключение - днес нямаше дъжд. Само мекия шум на вълните, интересна книга и бутилка хубаво вино. Слънцето грееше приятно насреща ни, а ние попивахме всеки един от последните му, топли лъчи.

На следващия ден имахме цяла сутрин на разположение, преди да се качим в изключително малкия самолет (почти с размери на хидроплан) до Махе, откъдето щяхме да отлетим обратно към Найроби. Прекарахме я край басейна, четейки лежерно на хамак, под сенките на високите палми. Между другото, хотелът, в който отседнахме в Пралин разполагаше с много приятна и уютна библиотека. Разходихме се и до близкия плаж (на разстояние от около 5 минути) тъй като този до хотела почти бе изчезнал от прилива.

Сейшелите са райска дестинация, която има какво да предложи на всеки вкус. Независимо дали сте активна личност, която обожава да е сред дивата природа или просто искате да се насладите на спокойна почивка на един от най-красивите плажове в света, опциите са безкрайни. Благословени с прекрасно време през цялата година и кристални, тюркоазени води, с голямо разнообразие от морски видове, тази островна държава със сигурност е едно от най-любимите ми места по света. Истинско съкровище насред Индийския океан.

#Seychellesislands #Seychelles #Praslinisland #LaDigueisland #Mahéisland #AnseVolbert #CôteDOr #Seychellessouvenirs #AnseLazio #Seychellesbestbeach #Takamakatrees #AnseSourceDArgent #Seychellesweather #FondFerdinand #FondFerdinandSeychelles #CocodeMer #CocodeMerSeychelles #seacoconut #Curieuseisland #Seychellescarrental #Seychellesoverwaterpavilion #Indianocean #Сейшели #Сейшелскиострови #райскиплажовеСейшелите #островПралин #островМахе #островЛаДиг #ферибот #АнцВолбер #АнсЛазио #Такамака #дървоТакамака #гранитнискалиСейшели #морскикокосоворех #ендемиченвидморскикокосоворех #ФондФердинанд #природенрезерватСейшели #райскиплажове #райскиплаж #островенживот #райскиострови #дъга #островнизалези #палми #хамак