top of page
  • Мина

Пощенски картички от Малдивите


Студеното Януарско време (въпреки, че в Лисабон не е чааак толкова студено) ме кара да мечтая за дълги и топли летни дни, студени питиета по залез и белоснежни, безкрайни плажове. И въпреки, че смея смело да твърдя, че съм била на безброй прелестни такива, кой от кой по-красив, Малдивите си остават неоспорима отправна точка за мен в това отношение. И в последно време все по-често се сещам за пътешествието ни до там. Може би защото това бе единствената ни почивка (до момента), по време на която се отдадохме само и единствено на лежерно излежаване на плажа. Да, определено не ни се случва често... И така си изкарахме пет перфектни дни, в които се наслаждавахме на всички глезотии, които хотелът в който бяхме отседнали имаше да ни предложи. Така че, няма и особено много за разказване...

Летяхме до Малé с Емирейтс, естествено с прикачване в Дубай. И както предпочитам в тези случаи, останахме един ден, за да поразгледаме (всеки път, когато посещавам Дубай има нещо ново, което заслужава внимание), да се адаптираме към часовата разлика и да отдъхнем между полетите в удобно легло. Кацнахме на международното летище на Малдивите рано сутринта, и тъй като разполагахме с известно време преди трансфера ни с хидроплан до хотела, в който щяхме да остеднем, решихме да се възползваме от лаундж му. Закусихме, полежахме, гледахме как хидроплани излизат и кацат на специалния терминал. Възползвахме се дори и от масаж. Чеснто казано, като за лаундж на хотел бе много по-луксозно, отколкото очаквах. Но предполагам, че това е нормалното ниво на обслужване, когато се посещава един от най-добрите хотели на Малдивите и място за негостоприемност просто липсва.

Съвет: Ако хотелът, който сте запазили се намира близо до столицата и траснфера ви до там е с лодка, все пак ви препоръчвам и разходка с хидроплан (вярвам, че на място в хотела можете да си завите такава ексурзия) - гледките са гловозамайващи.

Хотелът, който избрахме разполага с два острова - по-голям с бунгала на плажа, и друг, по-малък, наричан още "тиха зона" (само за възрастни) с бунгала над водата. Свързани са с дървен мост, построен над коралов риф, което дава възможност да се наблюдават някои доста специални морски обитатели. Като например рибата скат (manta ray), която успяхме да видим няколко пъти. Ако не ви се разхожда в горещото слънце, не много голяма типична лодка прекосява разстоянието между двата острова горе-долу на всеки 15-ина минути.

Решихме да отседнем на по-малкия остров и още щом се чекирахме в бунгалото ни над водата бях изумена колко уникално действително е цялото преживяване. И въпреки, че до нас имаше още няколко такива бунгала, се радвахме на пълно уединение. Вярно, че океанът е на всички, и все пак. А усещането е невероятно да се разсънваш в океана веднага след като се събудиш, още преди да си пил кафе.

Всъщност, причината да се спрем точно на този хотел бе подводния му ресторант. За да го посетите е необходимо да запазите една от трите опции: коктейл (шампанско и снакс, около 11ч), обяд или вечеря. Като за първо посещение, спряхме се на първата възможност. В крайна сметка искахме да го пробваме, пък ако ни харесаше наистина много, имахме идея да се върнем за обяд (не мога да си го представя вечер по тъмно) следващ ден. Не беше необходимо. Не ме разбирайте погрешно. Смятам, че наистина е невероятно преживяване, което със сигурност си заслужава, ако човек е отседнал в хотела. Особено ако това е била и причината да отседнете там. Но тъй като ресторантът е много малък, някак си придава усещането за леко претъпкано пространство. За което допълнително допринася и ако сте заобиколени от азиатци (не съм от хората, които се водят по стереотипи), които кръжат непрестанно от едно място на друго, щракат снимки със скоростта на светлината и дъвчат с отворена уста, като в същото време не проявяват никакво уважение към личното пространство на другия... Та, за нас веднъж бе достатъчно.

Овен това всички други ресторанти в хотела бяха от най-високо качество. Най-любимата ми част бе, че не беше необходимо всеки ден да повтарям, че имам нетърпимост към чесън. Споменах го само първата вечер и от там нататък всеки сервитьор, който ни обслужваше беше наясно с хранителните ми ограничения. А храната бе толкова вкусна...

Имам такова желание да се върна. Бих се върнала на мига, без да ми мигне окото... Но от друга страна, има все още толкова много и прекрасни къстчета от света, които тепърва ми предстои да видя...

И все пак, ако някой се чуди какво да ми подари за наближаващия ми рожден ден, пътуване до Малдивите би ми се отразило много добре на душата 💙

Follow me on Instagram

bottom of page