Махе е най-големият остров от Сейшелите, с площ от около 150 кв. км. В Североизточният му край се намира столицата Виктория (на кралица Виктория през 1883г.), която е една от най-малките столици в света. На острова живее около 90% от населението на страната, което има свои корени от Африка, Индия, Китай и Европа - през годините Сейшелите са били както френска, така и английска колония. Ние обаче решихме да не отсядаме в столицата. Дори почти и не й обърнахме особено внимание. Сейшелите са известни с райските си плажове и наситено зелена природа, така че си запазихме частна къща за гости в Анс o Пан (Anse aux Pins). Разположен в източната част на острова, този малък залив ни предложи уникална гледка към изгрявящото слънце от терасата на стаята ни. Но тъй като бяхме изключително нетърпеливи за възможно най-автентично преживяване, първата сутрин станахме в 6ч сутринта и се насладихме на изгрева и на сътрешния нежен бриз от малкия, частен плаж на къщата за гости.
Наемът на автомобил според мен, винаги е за предпочитане, особено ако и не разполагате с много време. В конкретния случай, ние имахме само 3 дни, в които да разгледаме Махе, и въпреки че ни увериха, че автобусите на острова са добра алтернатива, ние предпочетохме свободата на обикаляме където и когато пожелаем. Махе предлага повече от 70 плажа и въпреки че ни беше ясно, че няма да успеем да посетим всички тях, имахме огромно желание да видим колкото се може повече. Така че добре подготвеното “домашно” може да изиграе важна роля в определянето на маршрута. След семпла, но приятна закуска, насред шума на морски вълни и палмови листа, прекосихме острова и се отправихме към красивия Гранд Анс. Тъй като обаче плуването там е забранено, продължихме по пътя си, докато стигнахме до Порт Глод. Една част от него е частен плаж към голям хотелски комплекс, но не е изцяло затворен за останалите гости на острова. А когато паркирахме автомобила си буквално на метър от белия, ситен пясък, пред нас се разкри райски залив, прегърнат от богатата, зелена природа, кристална морска вода и разбира се - така типичните за Сейшелите огромни гранитни скали.
Чаената плантация се намира съвсем близо до Порт Глод. Основана е през 1962 г. и е изнасяла чай за Великобритания, Германия и Япония. За съжаление обаче, в днешни дни, голяма част от чая, консумиран на Сейшелите, е внос. Все пак, плантацията разполага с малък, но интересн музей, посветен на процеса по отглеждането и обработката на чай там в миналото, а панорамните гледки, които се разкриват от там със сигурност не са за пропускане.
Мишън Лодж е старо селище, разположено много близо до чаената плантация, разказващо историята на робството на Сейшелите. В днешно време вече е изцяло руини, но информационните панели заслужават внимание, с цел историята да не бъде забравена. Наблизо една беседка разкрива панорамни гледки.
Първият ни ден на Сейшелите завърши на плажа (разбира се). Бьо Валон е широк и красив плаж, със спокойни и тихи вълни и (вероятно) прекрасни залези. Този следобед обаче, нямахме късмет с последното, тъй като изведнъж започна да вали като изведро. Скрихме се под стряхата на един бар наблизо и се насладихме на няколко коктейла, докато чакахме дъждът да спре.
Следващата сутрин я посветихме на разходка до плажа Анс Майор - общото време за отиване и връщане е около 3 часа, в зависимост от темпото. Пътеката до там предлага страхотни гледки, както и няколко водопада - ние спряхме до един от тях, за да се освежим, да отпочинем, а и да се подсилим леко. Нищо не може да се сравни обаче, с чувството на удовлетвореност, когато след вървене под горещото слънче в продължение на повече от час, пред нас се разкри райския, почти безлюден плаж, със снежно бял пясък.
В случай, че не ви се разхожда до там/наобратно, можете да ползвате услугите и на лодка-такси - пристигаха на залива горе-долу на всеки половин час.
Следобед се отдадохме на още една разходка, този път изкачвайки се до Морн Блан. Започва в участъка между Чаената плантация и руините на Мишън Лодж, и е част от Националния Парк Морн Сейшелоиз - най-големият парк на Сейшелите. Тази пътека е дълга едва километър, но е с денивелация от 270 м. Изведе ни на върха с височина от 667 м, откъдето ни се разкриха наистина спиращи дъха гледки. През цялото време вървяхме насред красива и гъста гора, което ме накара да забравя, че всъщност избрахме Сейшелите заради приказните им плажове. Заради високата влажност в гората обаче, пътеката на места бе доста кална и хлъзгава. А панорамната платформа на върха със сигурност не бе от най-безопасните - много от дъските й бяха счупени или изобщо липсваха. Въпреки това, с малко допълнително внимание, слизането и изкачването не изискват чак толкова усилия, а гледките от там горе със сигурност си заслъжават всяко кално стъпало.
След като се върнахме при паркирания ни автомобил без да се изтърсим нито веднъж в калта, се отправихме отново към Бьо Валон за втори опит да наблюдаваме залеза от там. И какъв залез само бе...
В последния ни ден н остров Махе решихме да се впуснем в още едно приключние. За целта се отправихме към юго-западния бряг. Бегло видяхме снимки на един "ествествен басейн в скалите" и бяхме решени да го открием, въпрки че нямахме почти никаква информация за него. Знаехме само, че пътеката, която води до там започва от Чез Батиста на плажа Такамака. Пътека почти нямаше, или поне не в такъв вид, както си я представяхме, а щом излязохме от малката горичка и се озовахме насред огромните гранитни скали, в които вълните се разбиваха със сериозна сила, загубихме всякаква маркировка. Загубихме се няколко пъти. За щастие разполагахме с достатъчно време да направим няколко опита да намерим въпросния басейн - фериботът ни за остров Пралин заминаваше едва в ранния следобед. Така че, след като лутахме и чудехме в продължение на известн време, и вървяхме почти на ръба на стръмните гранитни скали, най-накрая го намерихме. Почти идеално, кръгло образувание, вдълбано в скалата, което при прилив образува нещо като "естествен басейн", благодарение на разбиващите се наблизо вълни. Според мен обаче, би било по-добре да се посети при отлив, тъй като при прилив силата на разбиващите се вълни е доста сериозна.
Върнахме се при колата доволни от изпълнената мисия. Разполагахме обаче с още свободно време, докато стане време да се отправим към пристанището, за това решихме да се отбием на още един от множеството плажове на Махе. Бей Лазаре се намира много близо до Такамака, което ни бе удобно в конкретния случай, и въпреки че не бе лесно да намерим място за паркиране, безметежното време, което прекарахме там си заслуаваше изкачването на баира обратно към колата след това. Красива и спокойна природа заобикаля този плаж, с множество естествени сенки на високи палмови дървета и хиляди малки рачета, играещи и сливащи се с пясъка. Със сигурност, това бе възможно най-добрия начин да заръшим тези 3 дни, които прекарахме насред авантюристични еко-пътеки, спиращи дъха гледки, вкусна храна и райски плажове. Все още не бяхме приключили със Сейшелите обаче, тъй като имахме още два острова, които ни тепърва ни очакваха...
*Бонус: Къде да хапвате в Махе*
(Имайте предвид, че денят започва и приключва рано на Сейшелите,
така че вечеря след 9 ч вечерта може да се окаже сравнително трудна задача)
Анс о Пан: La Grande Maison Restaurant
Бьо Валон: Baobab Pizzeria
Бьо Валон: La Plage Restaurant
Бьо Валон: кафе-барът на Savoy Resort предлага опции за бърз обяд
#Mahéisland #Mahé #Seychelles #AnseauxPins #GrandAnse #PortGlaudbeach #PortGlaud #teaplantation #MissionLodge #BeauVallon #AnseMajor #AnseMajorhike #taxiboat #MorneBlanc #MorneBlanchike #MorneSeychelloisNaturalPark #Takamakabeach #ChezBatista #BaieLazarebeach #BaieLazare #LaGrandeMaisonRestaurant #BaobabPizzeria #LaPlageRestaurant #SavoyResort #Сейшели #Сейшелскиострови #Махе #островМахе #Виктория #островенживот #островенрай #райскиплаж #райскиплажове #райскиплажовеСейшелите #гранитнискалиСейшели #чаенафабрика #робство #робствонаСейшелит #екопътеки #туризъм #пътепис #преживявание #личнипреживявания #залез #залези #островнизалези #ествественбасейнвскалите #естественбасейнСейшели