• Mina

“Survivor" и островен живот на Ко Ронг


Беше много приятно да прекарам един ден в Сихануквил и да се слея с местните, докато се наслаждават на живота, но нашата същинска плажна ваканция щеше да започне след едно сравнително кратко пътуване с лодка. Островът Ко Ронг е магическо и тихо място, с искрящо бял пясък и кристално чиста морска вода.

Лодката ни до там заминаваше от Кей 65 в Сихануквил. Предишната вечер се уговорихме с един тук-тукаджия да ни вземе от хотела и да ни закара до там. Увери ни, че знае къде се намира кея. Повярвахме му - в крайна сметка той е местен, а ние сме просто туристи. Напуснахме хотела в уговорения час, настанихме се удобно в тук-тука и се отправихме към така мечтания от мен пустинен, райски плаж. Докато шофьорът не ни уведоми, че сме пристигнали. Огледах се и установих, че се намираме на входа на товарно пристанище. Помолихме шофьора ни да потвърди, че Кей 65 наистина се намира тук, защото трябваше да продължим пеша с багажа, докато го намерим. Той попита нещо свой колега, стоящ в страни (разбира се че нищо не разбрахме), който му даде насоки някъде на дясно. Продължихме да се лъкатушим с нашия тук-тук по сравнително малка и мръсна улица, пълна с разнебитени бараки. Бръмчахме напред и назад и не можехме да открием кея. Оставаха 5 минути, до тръгването на лодката по разписание, а нашия тук-тукаджия изглеждаше по-загубен от всякога. Опитвах се да му помогна, търсейки начин да се свържа с трансферната компания, а той най-очевидно ме игнорираше, повтаряйки само “Yeah, yeah”. Ядоса ме до такава степен, та когато му се развиках спря насред пътя. Не понасям такъв тип отношение. Обадих се на трансферната компания, за да може шофьорът ни да получи насоки директно от тях, на собствения му език. Това беше моментът, в който ми станаха ясни цените на роуминг услугите в Азия. Искрено смущаващо е колко скъп беше този 1-минутен разговор… Поне от компанията вече знаеха, че сме на път и гарантираха, че няма да тръгнат без нас. След още няколко неуспешни опита, най-накрая открихме кея.

Заключение: не се доверявайте на сляпо, когато тук-тукаджиите ви уверяват, че знаят къде точно искате да стигнете.

Останалата част от пътуването ни към рая премина без сътресения. Успяхме да се чекираме още при пристигането и дори получихме бунгало на плажа. Беше сравнително нисък сезон и резортът беше сравнително празен (за размера си). На рецепцията видях дървен знак, който гласеше “Сървайвър Камбоджа” и незабавно се сетих, че и българският Сървайвър бе сниман там. Девойката на рецеприцята, като видя паспорта ми, беше така мила да ми сподели, че докато участниците във формата са из горите на острова, екипът на продукцията остадя именно в този резорт. И разбирам напълно защо. Разположен почти в северния край на залива, Сок Сан Бийч Резорт (Sok San Beach Resort) със сигурност е един от най-красивите плажове, на който някога съм била. Снежно-бял пясък, тюркоазена, кристална морска вода и наситено-синьо небе… Истински рай.

Сценарият наоколо ни накара да забравим, че всъщност сме в Азия, където обикновено мръсотията е навсякъде. Плажът бе почивстван постоянно, което бе доста приятна изненада. За съжаление обаче, след като преминахме двата кея, които “разделят” частния плаж на резорта, от останалата част на залива, отново се сблъскахме с азиатската действителност, където боклукът беше навсякъде. Не беше боклук изоставен умишлено от хората, а такъв изхвърлен от морето. И все пак. Дори, когато посетихме селцето Сок Сан, което се намира на около 300м от резорта, гледката беше същата. Но ми беше изключително интересно да видя как живеят местните на място, което според моите разбирания е рай на земята. Селцето е много малко - около 20-30 къщи, всички със сходна архитектура. Дървени къщи, чиито втори етаж е затворен, а приземният етаж не съществува. На негово място, широко отворената част между поддържащите, дървени греди е използвана като гараж, склад или място за почивка, винаги с поне един хамак. В повечето случаи там се разхождат и кокошки. Селцето разполагаше и с няколко магазина, като този.

Независимо от ярко контрастиращия сценарий, ми бе невъзможно да не се влюбя в Ко Ронг и района на Сок Сан. Спокойствието и красотата на залива, както и дружелюбното отношение на хората в селцето, ме накараха да се замисля за живота в това райско кътче. Със сигурност не е охолен, но изглеждаше щастлив и сравнително безгрижен.

#Cambodia #KohRong #Survivor #Asia #SokSanBeachResort #SokSan #Камбоджа #островКоРонг #КоРонг #остров #островенживот #рай #райскиплаж #камбоджанскоселце #Азия #Азиатскиплаж #Азиатскирай

Follow me on Instagram

randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog