• Мина

Спомени от Коачела

Вече измина година от последното ни женско приключение, до Калифорния, и ако бях написала тази публикация по-скоро след завръщането ни, тонът й със сигурност би бил различен. Но както вече знаете, рядко сядам да пиша веднага след като се завърна от запомнящо се пътешестие.  Имам нужда от време, в което преживяванията да улегнат и емоцията от тях да отшуми...

Също така, това е пътрвата публикация, която сядам да пиша откакто пандемията се разрасна в това, което е днес и преобърна живота ни толкова значително и неочаквано. Та, ако тонът ми е леко носталгичен - заради това ще да е. А и не ни ли липсва на всички нас това, с което разполагахме само преди месец, без дори да осъзнаваме колко много е то?

Но нека се върнем обратно към това, за което сме тук. Коачела! Райско събитие в календара на всеки, който обича модата. Ако трябва да съм напълно откровена, очаквах самият фестивал да не е нищо особено - просто лудница от безброй хора, обръщащи повече внимание на снимките, които ще направят за социалните мрежи, отколкото на самите концерти. Особено, като се има предвид цената на билетите. 500 долара изглежда е нормална цена за посещение на фестивал в Щатите (билетите за GroundUp Fest в Маями също бяха горе-долу от този калибър), но за човек идващ от Европа това си е сериозна сума... Сега обаче мога да ви гарантирам, че си заслужаваше. Целият фестивал беше много добре организиран, а опашките за шътълите бяха много ясно разделени. За съжаление, не мога да кажа същото за отдела им обслужване на клиенти, с който прекарах часове на телефона (обаждайки се от Португалия), в опити да разбера какво не е наред и защо не ми изпратиха билетите на посочения при покупката адрес. За да се направят каквито и да било промени обаче, изискваха информация за кредитната карта, с която бяха закупени, а междувременно същата ми бе клонирана в Малта и съответно унищожена. Със съдействие от банката, на която съм клиент, успях да възстановя номера й, но от фестивала постоянно твърдяха, че банката ми дава "грешна информация", защото те имат "друга карта в системата". Честно казано, беше ми все едно как ще получа билетите, въпреки, че бях заплатила за международна доставка. Просто исках да си ги получа по някакъв начин. Но вместо да се фокусират върху решаването на проблема, те настояваха и настояваха. А всъщност било толкова лесно - можеха просто да ми кажат, за опцията да си ги взема от пик-ъп поинта на фестивала... Така прекарах една доста изтощителна седмица в опити за комуникация. Та ако планирате да посетите Коачела, препоръчвам ви още при закупуването на билетите да изберете опцията пик-ъп поинт, за да си спестите излишния стрес.

Тъй като планирахме и тръпнехме в очакване на това пътуване в продължение на месеци, разбира се, искахме да му се насладим максимално. В конкретния случай това означаваше не само да отидем на фестивала и да се забавляваме, но и да си предоставим онова Коачела ВИП преживяване, което всички сме виждали по социалните мрежи. Звучи малко повърхностно, да, но пък бяхме наясно, че това няма да ни е ежегоден ритуал, а и искахме да получим максималното за това, което плащаме. И затова решихме да не отсядаме в никой от хотелите, които фестивалът "препоръчваше", а си наехме самостоятелна къща с басейн. Със сигурност, най-доброто решение, което можехме да вземем!

Тъй като я запазихме доста отрано, и все още не знаехме точно колко човека ще е групата ни, в крайна сметка къщата се оказа доста голяма за трите ни. С наближаването на фестивала обаче, успяхме да намерим още 3 страхотни момичета, с които да споделим просторната къща, както и разходите за нея. Има ли смисъл да ви казвам, че си изкарахме страхотно? Само за да добиете някаква минимална идея - имахме си собствен бар, басейнът беше само за нас и сами си организирахме партитата през деня. Забавлявахме се толкова много, че никога не успявахме да отидем на фестивала преди залез и винаги изтървахме първите няколко групи. Освен това, спирката на шътъла за фестивала се намираше само на 10-ина минути пеша, или на около 2 минути с Uber, а линията никога не беше натоварена.

За групите на фестивала няма да говоря. Всяка от нас си имаше предпочитан/любим артист, който искаше да види и чуе, и действително се забавлявахме изключително много. Като цяло мога да кажа, че фестивалът надмина очакванията ми. Въпреки първоначалните ми перипетии покрай билетите и въпреки всичките тълпи, не се сблъскахме с никакви опашки и придвижването от една сцена към друга беше лесно и безпрепядствено. Дори за тоалетните не се чакаше особено. Освен това предлаганата храна беше вкусна и въпреки, че алкохол се предлагаше само в определени ограничени зони (и не е позволено изнасянето на чаши от тях), не мисля, че това беше някакво неудобство.

Та когато този Коронавирус ад приключи и се чудите дали Коачела е фестивал, който си заслужава да посетите, отговорът който мога да ви дам от личен опит е "да". Отидете поне веднъж, насладете му се и се забавлявайте. Ама много. Или поне толкова, колкото ние се забавлявахме. Аз лично вече нямам търпение да тръгна отново да обикалям и преоткривам необятния свят, в който живеем.

Междувременно обаче, пазете се.

П. С. Нашият страхотен #GirlsChellaSquad ми липсва страшно много.


#Coachella #PalmDesert #PalmSprings #California #GirlsTrip #roadtrip #USA #travelblogger #CaliforniaGirlsTrip #CoachellaValley #Калифорния #Коачела

Follow me on Instagram

randomly blogging around | Portugal based personal & travel blog