Измина почти година от едно от най-незабравимите преживявания в живота ми, и ето че най-накрая се вдъхнових да разкажа за него. Мисля, че след дълги пътешествия с безброй много и най-различни впечатления, имам нужда да ги оставя узреят, да ги пресея, да избистря емоциите от преживяваното и чак когато някак си определеното място започне да "ми липсва", осъзнавам, че вече съм готова да пиша за него. Та, благодаря ви за търпението.
Била съм в Бразилия няколко пъти вече, и докато Рио де Жанейро например е невероятно космополитен и разнообразен град, Амазония ни предложи едно съвсем ново преживяване. Действително, това е едно от малкото места, където се почувствах заобиколена от пейзаж, какъвто до сега не бях виждала. Трудно ми е да го опиша. А дори и да опитам, всички думи не биха ми стигнали, за да изразя усещането за това. Самата идея, че само на няколко километра разстояние все още има племена, които живеят по същия начин, по който са живяли и преди стотици години, звучи някак невероятно. С цел да запази автентичността им, Бразилското правителство им е забранило да напускат териториите си и да общуват с модерната култура. Казват, че на младите обаче им е позволено да посещават градовете, за да учат (предимно хуманитарни науки), като идеята е след това да се върнат и да работят за доброто на общността си.
Летяхме до Манауш, столицата на щата Амазонаш в Бразилия, и тъй като пристигнахме късно, прекарахме нощта в града, а на следващата сутрин поехме към същността на тропическата гора. Именно тук реката Амазонка се слива с Черната река ("Rio Negro").
Отне ни около 4 часа да стигнем до прекрасния хотел, в който щяхме да прекараме следващите дни, уютно сгушен в гората, на брега на Черната река. Става въпрос за ол инклизив комплекс (все пак се намираме кажи речи насред нищото) и включва богато разнообразие от занимания, които иначе не бихме могли да организираме сами. Предлагат различни пакети, ние се спряхм на 4 дни/3 нощувки. Пристигнахме около обяд и след като се чекирахме ни очакваше вкусен обяд. Не си представяйте дългите бюфетни маси обаче, обсипани с безкрайно количество храна, както обикновено по хотелите на база пълен пансион. Една от причините за това е, че комплексът всъщност не е особено голям, а друга причина е желанието за разсъдливо разпределение на храната и последващото я изхвърляне. Същото се отнасяше и за водата, като бутилирана такава не се предлагаше. На всеки един от нас още при пристигането ни подариха по една манерка, която да пълним с вода от извора, намиращ се в комплекса. Да се върнем към храната обаче. Има ли смисъл да обяснявам колко невероятно вкусна беше? А плодовете? Ммммммммм...
Първата ни включена разходка бе едва в 3ч следобед, така че разполагахме с предостатъчно време да се насладим и на басейна с уникална гледка към реката. Тъй като се намирахме доста на Север в Южното полукълбо, изключително близо до екватора (едва 3 градуса Южно от него), слънцето жареше доста силно. Поради същата причина и сутрешните разходки приключваха до 11ч, а следобедните не започваха преди 3-3:30ч.
Първата ни разходка сред Амазония бе посещение на местната общност Кабокла, намираща се сравнително наблизо. След кратко пътуване с лодка по реката имахме възможност да видим как живеят и с какви заняти се занимават. Селцето не се състоеше от повече от десетина къщурки, но пък си имаха църква. Докато им гостувахме започна да вали изведро, а "Черната" река се разбунтува сериозно. За щастие бързо отмина и успяхме да се приберем безпроблемо. Все пак, без дъжда няма как да се насладим на дъгата, нали така?
Черната река е всъщност червеникавам а цветът й идва от разлагането на падналите от дърветата листа. Тези води са обитавани от два вида сладководни делфини (на португалски "botos") - сивкави ("Tucuxi") и розови делфини. По време на втория ни ден, след закуска се метнахме на една малка лодка, в опити да ги зърнем. Въпреки, че не са толкова игриви, колкото морските делфини, и не се доближиха до лодката ни, все пак успяхме да ги видим. А докато обикаляхме, за пръв път придобихме реална идея как тропическата гора завзема реката и двете съществуват в синхрон. Природата наистина притежава уникалното качество да се адапира, за да оцелее...
Който пожелаеше, можеше и да поплува в реката. Всъщност, до кея на хотела има малък дек с бар, където човек може да наеме SUP дъска или просто да се наслаждава на реката и да си плува.
Следобедната ни разходка отново бе с лодка, но този път, за да ловим пирани. Не се притеснявайте, освобождавахме ги и ги пускахме на свобода веднага след като ги хванехме. Никога не съм си представяла, че риболовът би ми харесал като занимание, докато преди няколко години на Азорите прекарахме цял ден насред океана и ако трябва да съм честна, от време на време ми допада. Не очаквайте от мен обаче да имам каквото и да било вземане-даване с рибата след като веднъж е на въдицата ми... Все пак, явно горе-долу ми върви в риболова - хванах 2 пирани! Определно бяха по-малки, отколкото очаквах да бъдат, което предполагам не бе нещо лошо. За стръв използвахме волско сърце.
На третия ни ден, след закуска се отправихме на разходка из гората. Със сигурност доста различно преживяване от всички останали до момента. Преминавайки покрай всички тези уникални разстения и дървета, всяко едно от тях по някакъв начин силно свързано с бита и живота на местните, направи преживяването още по-специално. Защото в природата нищо не е случайно...
Гидът ни разказваше доста увлекателно истории от дестството му, показваше ни малки трикове, които използват и дори ни направи гривни и корони от листа.
Забележка: край Черната река комари няма, така че е излишно да се притеснявате за репеленти и разни болести. В гората обаче очевидно имаше някакви животинки, които ни понахапаха, но все пак оцеляхме.
Следобеда отново се метнахме на лодките, като взехме със себе си и канута, за да обходим лабиринтите от "igapós" и "igarapés". Това всъщност са тесни канали в реката, през които можем да преминем измежду корените на дърветата. Уникален начин човек да се почувства "в едно" с природата.
След вечеря имахме още едно, специално занимание - нощна разходка из гората и по реката, за да чуем звуците на Амазония насред тишината. Видяхме бебета алигатори (jacaré), но най-невероятната гледка за мен бе как хиляди огромни мравка (без да преувеличавам) пренасяха стотици зелени листенца.
Последната ни сутрин в Амазония започна изключително рано. Още в 5ч сутринта бяхме по лодките и се отправяхме към изгрева. Разходката с лодка по това време се оказа доста по-прохладна, отколкото очаквах, но щом слънцето се показа на хоризонта, температурата бързо се повиши. А изгревът без съмнение бе един най-красивите, които някога съм виждала.
След закуска имахме право на още едно забавно занимание преди да се отправим обратно към Манауш - стрелба с лък. Имахме възможност да се убедим колко зле бихме се справили ако трябваше сами да ловуваме храната си, за да оцелеем в джунглата. Разбира се, мишените ни не бяха живи животни, но и да бяха, нямаше да пострадат. На мен определено би ми се наложило да оцелея само на треви явно, защото стрелбата с лък се оказа много по-трудно нещо, отколкото бях очаквала, въпреки че в крайна сметка не се справихме чак толкова зле. Все пак, смятам, че бихме умрели от глад ако живота ни завишесе от показаните ни ловни умения...
Както можете сами да се убедите Anavilhanas Eco Lodge не е типичния ол инклузив комплекс, и без капка съмнение е едно най-прекрасните и в синхрон с природата места, в които съм имала щастието да отсядам. Непосредственият конктак с най-голямата тропическа гора на света е едно уникално преживяване, което пожелавам на повече хора, за да си пиопомняме колко прекрасна е нашата планета и да се вдъхновяваме да я запазим такава. В крайна сметка, зависи изцяло от нас. Стъпка по стъпка.
#Brazil #Brasil #BrazilianAmazon #Amazonia #Amazonrainforest #RioNegro #Amazonriver #Manaus #ManausBrazil #ManausBrasil #AnavilhanasEcoLodge #Anavilhanas #sweetwaterdolphininRioNegro #sweetwaterdolphinintheAmazon #brazilianfood #Caboclacommunity #CaboclacommunityAmazonrainforest #tucuxidolphin #tucuxidolphinRioNegro #tucuxidolphinAmazonriver #piranhas#piranhasAmazonriver #Amazonsunrise #protectingAmazonrainforest #Бразилия #Амазония #БразилскаАмазония #Амазонка #МанаушБразилия #АмазонскаджунглаБразилия #Амазонскаджунгл а#найголямататропическагоравсвета