Планирането на сафари в Африка за нас означаваше крачене с големи крачки в посока на една голяма и дълго-чакана мечта. Самата идея да наблюдаваме свободно разхождащи се, в своята естествена среда, диви животни, ме прави истински щастлива. Дори сега. След като имах възможността да го изживея. Всъщност, може би по-удачно е да кажа “особено сега”. Защото сега мога още повече да оценя какво невероятно изживяване предлага Африка.
Предварително бяхме запазили три-дневен сафари тур в националния парк Масай Мара в Кения. Кацнахме на международното летище в Найроби и се отправихме направо към нашия къмпинг, което отне на шофьора ни около 5 часа да стигнем до там. Горе-долу, около половината от пътя се движехме насред прашната и доста неравна долина Rift Valley. Определено беше изтощително пътуване, особено след дълъг, нощен полет, но сънят ми бързо се изпари щом асфалтираният път свърши. Там, насред нищото, все още далеч от резервата, видях първата си антилопа. Бях толкова въодушевена. А щом прекосихме портите на националния парк Масай Мара (има контролна порта, но всъщност няма ограда) броят на антилопите нарастна до безкрайност. Малко след това се появиха и зебрите. Хиляди от грациозни и красиви зебри. И след това се случи нещо неочаквано. Все още бяхме сравнително далеч от къмпинга ни и гидът ни получи страхотни новини по радиото. Ако побързахме малко имахме големи шансове да видим носорог. Още при първото ни, бегло впечатление на това какво представлява истинско африканско сафари, имахме възможност да видим може би най-рядко срещаното животно от Големите 5 (другите 4 са: бъфало, слон, леопард и лъв).
В рамките на следващия около половин час също така срещнахме няколко слона, жирафи и “открихме” двойка леопарди, наслаждаваща се на спокойна дрямка на сянка. Със сигурност бе обещаващо начало, но въпреки това се опитвах да не храня особено големи надежди да видим всичките пет вида животни от Големите 5.
Настанихме се в палатката си в къмпинга Ашнил Мара. Разположен е съвсем близо до реката Мара и често имахме възможност да чуем хипопотамите долу във водата, а понякога дори успявахме да ги видим от терасата на ресторанта. Ето така обичам да къмпингувам. Особено вечер - с чаша червено вино до къмпинговия огън, наслаждавайки се на тишината и дивите животни, които се чуваха в далечината.
В следобедните часове отново излизахме от къмпинга и се отправяхме по прашните пътища на Масай Мара, за нов “game drive”. Първоначално, не разбирах какво прави там английската дума за игра. Все пак видяхме животни да служат за обяд на други животни - група гепарди се наслаждаваха на свежа антилопа гну, докато лешоядите един по един кацаха наблизо, изчаквайки своя ред. И въпреки че беше интересно за наблюдаване, гледката определено не бе от най-приятните. Особено за човек, като мен, който обожава животните. В допълнение, имах брилянтната идея да взема “Зелените хълмове на Африка” на Хемингуей (което се оказа ловджийски роман, така че не бе особено подходящ избор), като четиво за пътуването. Но на втория ни ден от разходки с мини-ван насред Масай Мара наблюдавахме как антилопа импала буквално предизвикваше няколко лъвици, приближавайки се изключително близо до тях. Почти изглеждаше сякаш импалата си играеше с лъвиците и с търпението им. Приближаваше се, връщаше се обратно. Приближаваше се отново, спираше за известно време, наблюдавайки лъвиците, след което отново се връщаше назад… В последния ни ден се случи отново. Видяхме гепард, който очевидно се подготвяше за лов и отново импала, която сякаш се заиграваше с него. До известна степен изглеждаше все едно антилопата би нападнала гепарда, тъй като го преследваше напрестанно, но в същото време и предизвикваше вниманието на хищника.
Всъщност, ние бяхме тези, които видяхме този гепард. Гидът ни помисли, че бе само подскачащата антилопа, но насред високата трева успяхме да забележим красивата му краска. Така че, благодарение на нашия гид, който се довери на нетренираните ни очи, много хора в този ден успяха да видят в действие гепард на лов. За щастие, жертвата не бе игривата и грациозна импала. За съжаление обаче, едно малко, сладко зайче не успя да избяга от хватката на гепарда.
Все пак, успяхме да видим всички пет от Големите 5, плюс още много животински видове. И споменах ли, че бе невероятно? Със сигурност незабравимо преживяване, което всъщност с удоволствие бих повторила в друга Африканска страна. Най-любимата ми част, без капка съмнение, бяха малките лъвчета, които дремеха на сянка с майките си. Искаше ми се да скоча от мини-вана, да ги гушна силно и да прекарам остатъка от деня с тях в скута си.